Работата по членството на България в еврозоната е била неотменен ангажимент на всички български правителства след 2007 г. и на всички институции. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова на конференцията "България в еврозоната – предимства и възможности", организирана от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия.
По думите на Йотова същинската работа и началото на финалната права в процеса на приемането ни в еврозоната е започнала през 2018 година. Вицепрезидентът специално благодари на ръководството на Българската народна банка (БНБ) за успешната работа, която е свършила през изминалите четири години. БНБ е участник при взимането на над 200 важни решения по отношение на еврото, каза Йотова и отбеляза резултатната работа на служебното правителство в една изключително сложна ситуация, цитирана от БТА.
Само преди три дни България подписа Меморандум за разбирателство за производство на евромонети с Европейската ковмися (ЕК) и еврогрупата, което е важна стъпка и позволява на страната ни да започне да сече и произвежда евромонети, щом получи одобрение за членство в еврозоната, посочи Йотова. Това по думите ѝ е втората знакова стъпка след 2020 г., когато България беше приета в чакалнята на еврозоната и когато станахме част от Европейския банков съюз.
Вицепрезидентът допълни, че тази година се навършват 20 години от най-мащабната парична обмяна в света. На 1 януари 2022 г. евробанкнотите и монетите бяха въведени за население около 308 милиона души от 11 държави. Днес страните, приели еврото са вече 19, с население над 340 милиона души, които говорят на над 20 езика. Еврозоната е дом на 5 % от световното население, посочи Илияна Йотова.
По думите ѝ през последното десетилетие Европа се е сблъскала с няколко последователни и много тежки кризи с големи социални последствия, последните от които бяха ковид пандемията и войната в Украйна. Всичко това постави еврото на изпитание. Общият паричен пазар също е пред изпитание, продължават въпросителните и пред бъдещето на европейската икономика. Сътресенията са очаквани и дават повод на радикални партии да всяват страхове у гражданите на Европейския съюз (EС), заяви Йотова. Според нея обаче негативните оценки за еврото идват от невъзможността на ЕС да се справя с кризите, така както очакват европейските граждани, а те искат по-сериозната и резултатна намеса на европейските и националните институции.