53% от българите заявяват, че са религиозни, а близо една трета не се възприемат като такива, 9% са атеисти. Близо 60 на сто от сънародниците ни заявяват, че вярват в Бог. Това показва изследване за религиозните нагласи на Световната асоциация "Галъп интернешънъл" (GIA) в 61 държави, покриващо две трети от глобалното население, съобщи Bulgaria ON AIR.
Обществото ни се нарежда под средата на класацията по заявена религиозност в глобален мащаб, подобно на останалите държави в Източна Европа. По-религиозни сме обаче от западноевропейците, сочат още данните.
34% от българите вярват, че има живот след смъртта, 39% не вярват, а 20% не са сигурни.
По думите на психолога д-р Галина Кабаджова изводите от изследването са изненадващи. На първо място заради ниския процент атеисти и на второ, това че пандемията сякаш не е променила нагласите на хората.
"Обикновено, психологически, когато едно общество преминава през криза, процентите във вярата се променят. Първо започваме с увеличаване на атеистите и вторият етап е увеличаване на вярващите. От бунт към еволюция", каза тя.
"Вярата дава смисъл, вярата е фундамент, който е теглил човечеството, може би откакто съществува. Дали е била вятата в шаманите, вярата в природата, вярата в Господ или в другите проповедници и религиозни течения", обясни д-р Кабаджова.
По думите ѝ вярата в какъвто и да е обект често е двигател за кардинални промени в човешкия живот, но все още има места по света, на които вярата и религията се използват като инструмент за манипулация.
"Знаете какво се случва в Саудитска Арабия, Иран, Ирак и други държави. Това винаги ще го има, въпросът е доколко хората ще останат подчинени, защото това, което наблюдаваме напоследък, е бунт, един огромен бунт, който засяга всички нации. Представете си жените в Иран да започнат да се бунтуват в едно толкова тясно, стегнато общество с норми и религиозни устои", каза още психологът пред Bulgaria ON AIR.