Не мисля, че Брюксел трябва да храни бежанците в България, но при всички случаи Брюксел трябва да помогне – и технически, и финансово. Това заяви в предаването на БНР "Неделя 150" министърът на отбраната Ангел Найденов.
Неслучайно на последното заседание на Министерски съвет, на което беше разгледан отчета за изпълнение на неотложните мерки, които присъстват в решенията на Национлания оперативен щаб, беше взето решение от една страна за актуализация на този плана, т.е. да бъдат търсени на допълнителни възможности, както по отношение на настаняването на бежанците, така и допълнителни мерки, свързани с търсенето на финансово подпомагане. Там беше потвърдена още веднъж тази критична граница за 5000 бежанци, след която ние при всички случаи трябва да търсим намесата на европейските институции и органи, включително с търсенето на финансова помощ.
Към момента бежанците у нас са в порядъка на 4200 души, съобщи Найденов. По думите му има втора граница от порядъка на около 7000 - 7500 души. От гледна точка на здравно обслужване и епидемиологична обстановка - това е граница, която можем да разглеждаме като критична, посочи той.
Не изключваме затварянето на границите, но това е крайно средство, към което можем да прибегнем, когато наистина имаме поток от бежанци, който не можем да посрещнем и на който не можем да осигурим нормални условия. Има различни технически способи, които могат да бъдат ползвани, включително ако щете и чисто механично изграждане на заграждения. Към това можем да прибегнем едва като крайна мярка, към която до момента за щастие все още не сме се приближили. Можем и да връщаме бежанците на турска територия. Това също не е особен проблем, но винаги съм подчертавал, че трябва да си даваме сметка в такива моменти за драмата на хората, които идват на българската граница, търсят подслон, убежище или разглеждат България като транзитна территория, обясни военният министър.
Найденов подчерта, че не става дума само за сирийски граждани, става дума за бежанци, които са от целия регион на Блзикия изток и Северна Африка. 50% от хората, които са на наша територия, са сирийски граждани.
Ангел Найденов подчерта, че бежанците в Турция са към 500 хил., а в Гърция са над 400 хил.: Не можем да си затворим очите и да гледаме на себе си като на изолиран остров, който няма никаква връзка с всички останали страни и събитията, които се случват около нас или малко по-далече от нас.
Бежанците можем да ги разглеждаме и като шанс, но нека да си дадем сметка, че този шанс е свързан с определени проблеми за нас. Нека да си даваме сметка, че всичко това, което се случва по отношение на бежанците, в някаква степен създава негативни настроения на местата, в които се настаняват бежанците. Трябва да си даваме сметка, че ние разглеждаме бежанският поток като една от големите заплахи в момента за България, включително от гледна точка на епидемиологичната обстановка, от гледна точка на хуманитарната ситуация, дори ако щете на това, че с бежанците вероятно пресичат границата и хора, които могат да бъдат разглеждани като инфилтрирани, т.е. с връзка с радикални групировки и оттам и риск в някаква степен за националната сигурност, коментира министърът и припомни, че с получаването на статут на бежанеци тези хора получават всички права по отношение на трудов пазар, финансиране, издръжка, социални плащания. По думите му правителството работи в посока на ускоряване на тези процедури, за съкращаване на сроковете. Това обаче е натоварване за българската осигурителна система, която и без това е в достатъчно тежко състояние, подчерта той.
Относно искането на "Атака" за пълен неутралитет на България, военният министър каза: Това е едно крайно решение, което силно ограничава, да не кажа, че отнема възможността на България за действия и реакции. Ние трябва да си даваме сметка, че сме член на международни организации, към които имаме своите отговорности. /.../ Смятам, че във вида, в който беше предложено това проекторешение, то не можеше да бъде подкрепено. Имаме два проекта на декларации, които са внесени от Коалиция за България и ГЕРБ. Те представляват много добра основа, за да се търси първо участието на всички парламентарни групи под формата на съвместна работна група за подготовка на общ документ. Може да се стигне до консолидирана позиция. /.../ Не мисля, че към този момент Атака изключва участието си в една съвместна работна група и съответно подкрепа за една обща декларация. Това ще бъде най-доброто. Ако не се стигне до консенсус, естествено няма да има драма от това, че няма да бъде приета тази декларация с пълно съгласие. Хубаво ще бъде да имаме пълно съгласие, защото само това е основата за трайни решения.
Сирия не притежава ракети, които са в състояние да достигнат до българската територия. Има такива възможности, но те са от гледна точка на притежавани от други държави ракети. Не мисля, че тук трябва да се създават някакви излишни допълнителни страхове в българските граждани. Българските въоръжени сили не са лишени от своите възможности. Те са в състояние с притежаваните от нас зенитно-ракетни комплекси да защитят българската територия. Рисковете основно са свързани с бежанската вълна.
Военните действия и в момента не са изключение, независимо от постигнатото споразумение, изтъкна Найденов и добави, че военната операция зависи от отношението на сирийските власти и готовността им да сътрудничат.