Часът е 5 сутринта. Младежът товари багажите. Брои парите. Плащат му на момента. Други се пазарят. Трети казват „като стигнем ще дадат за мен, нямам в момента, но там ме чакат“. "Родопи 24" разказва една история на гурбетчии.
Младият мъж само кима с глава. За него няма проблем. Важното е, че ще получи парите. Няма кой да избяга. Мисли вече за курса. Отиване и връщане до Нидерландия-в най-добрия случай около 2 500 евро в едната посока. Навръщане същото. В най-лошия-по хилядарка. Но лошо няма. Винаги има пътници за буса. Има ли несретници, ще има и печалба. Има ли лютеница, ще има и далавера. От него се изисква само да дава газ и да не заспива. Какво са две денонощия?!
„Чака ме сватба, нова къща, обзавеждане, жена-желания, родители-желания“, си мисли 20-годишният шофьор.
Един от десетките, които извършват курсове с нелегални бусове към Западна Европа. Тръгва от родопските градове и върти волана без почивка. Печалбата е важна, не сигурността…
36 часа в страшните „бусове на гурбета“!
36 часа шофиране без почивка, млад водач, който с едната ръка държи волана, а с другата или телефона, или цигара, или храна. Кошмарни изпреварвания, а всички пътници се молят да оцелеят…
Пътят на гурбетчиите, които избират да пътуват до Западна Европа с бусове от Родопите.
Десетки са тези нелегални транспортни средства в региона. Тръгват почти по всяко време на денонощието-от 5 сутринта до 22 часа вечерта. Всеки вторник, сряда, петък, събота…
Водачът е един, обикновено млад човек, който обаче спира да поспи едва за около 30 минути, разказват пътуващи с подобен транспорт родни гурбетчии. „Изпреварва цели колони, говори по телефона, на моменти бусът криволичи, защото той е безкрайно уморен“, разказват пътуващи.
Само преди дни подобен бус катастрофира край Видин. Жертвите бяха 6.
„Молих се цял път…“
„Молих се през целия път да оцелея. Този шофьор не спря да говори по телефона си. Обсъждаше бъдещата сватба. Дори какви пердета ще се купят за къщата. Разговор със съпругата му, с приятели, роднини. Гледа ту телефона, ту пътя. Изпреварва неправилно, а всички треперим. Направих му забележка. Поисках да сляза в Румъния. Майна им на тези 130 евро, които дадох до Германия. Но той отказа да ме свали. Спря на една бензиностанция до Виена и дремна за 30 минути. Това бяха най-щестливите мигове за всички нас. Молихме се, благодарихме на господ, че все пак сме живи до тук. След 30-40 минути се пробуди и пак подкара. Пак същото. Телефони, разговори, цигари, яде с едната ръка.
Това е някакъв кошмар. Умолявам ви-не се качвайте на подобни нелегални превози. Време е и институциите да се намесят. Имаме тeлефоните им, могат да се свържат с тях, да пратят под прикритие хора, за да видят ужаса“, разказва и съветва гурбетчия от Родопите, който никога повече няма да пътува по този начин.
А, защо с бусове?!
Идват и те вземат от адрес. Карат те до града, селото, в която и да е държава до адрес. Не сменяш автобуси, полети, не чакаш.
Това е удобството, споделят родни гурбетчии.
Мнението на бусаджии…
„Караме всичко, изпълняваме поръчки, носим българска стока за нашенци, освен багаж от близки. Разчитаме на съвестта на хората, които ни дават чантите, защото никога не знаем със сигурност какво се праща и при проверка може да стане страшно за нас”, твърди шофьор на едно от десетките бусчета, извършващи курсове от Родопите към Западна Европа. Мъжът е с дългогодишен стаж зад волана по дестинации на стотици километри. Собственик е на превозното средство, има си обаче и помощник. По думите му на курс се вадят чисто по около 2-3 хиляди лева. Всяка седмица е на път. Бусът е пълен със стока от България, багаж и пътници. Билетът обикновено е около 100-120 евро в зависимост от крайната точка. За чантите се плаща според големината им-20-30-40 евро, твърдят негови колеги. Зареждат се стекове с лютеница, бира, вестници, туршии в буркани, дори и бидони с кисело зеле. Разпродават се на момента на посрещачите. Естествено с надценка. Рядко обаче се рискува с цигари. Шофьори твърдят, че гледат да спазват правилата и количествата не са повече от стек на човек. Купуват се обикновено преди граничния пункт край Сандански, ако пътят ще преминава през Гърция и оттам с ферибот към Италия.
Цигарите се разпределят в багажа на пътниците, но всъщност са собственост на водача.
Цената на най-търсените марки ще стигне до 5 евро при поне 6 в съответната държава. Бурканче лютеница, след няколкостотин километра става вече 10-12 евро. И всичко свършва на момента. За гурбетчиите цените не са проблем. Важно е че отново ще сложат нещо нашенско на софрата…
„Пътувал съм…“
„Пътувал съм с бусаджии от Пловдивско и Врачанско. Винаги по двама. Сменят се на по няколко часа. И през това време не си правят мохабет, а единят спи. Натъпкани с багаж, но все пак шофьорите са свежи“, разказва пред екипа ни друг гурбетчия от Родопите. За техните услуги обаче първо трябва да стигне поне до Пловдив, за да го вземат.
Около 80 на брой са нелегалните превозвачи из Родопите с подобен транспорт. Това преди време изрече председател на транспортна организация. Но…
„Тук са абсолютни ачове. Искат много пари, накуп. И няма прошка. Нито със съвестта, нито с клиентите. Млади момчета рискуват животите на други. Колко струва този живот? 2500 евро на курс, защото стягал сватба? Не пътувайте с подобни самоубийци“, съветва уплашен гурбетчия.
Една акция бе проведена в региона преди години. И тя бе медийно отразена. Провериха два буса на бензиностанция в Родопите. И всички пътници рекоха, че просто са приятели, разделили си горивото..
Дотук с пиара.
Кара се лютеница и кисело зеле, връща се плазмен телевизор
„Возих до Рим бидон с кисело зеле. Струваше 30 евро на човека, който дойде да си го вземе. Уговорката беше да ни чака на спирка в централната част. Плати си, грабна бидона, вдигна го на рамо и си тръгна с него. Без да се притеснява нито от миризмата, нито от това как изглеждаше-като съвременен бай Ганьо. Носили сме от чорапи и фланелки, през кафе-машини до огромни плазмени телевизори, които гурбетчиите пращат към България. А колко хора у дома разчитат единствено на пратките, там е тъжната истина, там е разковничето на българското оцеляване, това е слабият лъч надежда в тъмния тунел. Угасне ли и той, не ми се мисли…”, разказва шофьор, специализиран в превозите до Италия.
„Караме и коли. Поставяме платформа за буса и газ. Почти всички колеги си имаме координатите. Особено с тези, които обслужват близките или районите, които и ние”, разказва друг шофьор.
„Носим стекове буркани, вестници… какво ли не. Българите си търсят нашенското, в която и точка на Европа да се намират. Естествено на по-висока цена. Всички са доволни. Те ни чакат като топъл хляб, ние си изкарваме хляба благодарение на тях. Те са гурбетчии, а ние-не знам, как трябва да се наречем. Постоянно сме на път. Малко сме си вкъщи, малко навън. Всъщност, къде е вече „у дома”?”, споделя друг шофьор на стотиците бусове, които свързват страната ни с българите в чужбина.
Рушветите на границите са в порядъка на 20-50 евро
Почти всички дават рушвети „спокойствие” на границите, твърдят водачи. Здрависване с митничаря върви между 20 и 50 евро. Банкнотите се предават, за да не се улисва прекалено много при проверката и преминаването да става бързо. Пътниците пък са просто „приятели, с които си делят разходите за бензин”.
Животът
Катастрофа във Видин заради заспал шофьор на бус с гурбетчии. Шест жертви.
Един водач. Няколко човешки живота. Няколко семейства, останали без подкрепата си.
Колко струва всичко?
2000-3000 евро.
Цената на нищетата, на живота.
Мислете. Повторение на живота няма.