"Нашият организъм и имунна система трябва да реагира на рязката промяна във времето. Сама по себе си тя няма да ни повлияе, но това зависи от много фактори. Тук значение имат възрастта, наличието на съпътстващи заболявания, злоупотребата с алкохол и наркотици. Има значение и полът, расата.“
Това каза в студиото на "Евронюз България" вирусологът проф. Радостина Александрова.
През миналото лято, което е било вероятно най-горещото до момента има над 60 000 случая на смърт в Европа, които се свързват с горещините, като 58% от тях са били на жени.
„Екстремно високите температури биха могли да се отразят на всяко едно състояние на човек“, каза проф. Александрова.
„Топлинен удар хората получават, когато вътрешната им температура достигне 40 градуса, а за хипотермия говорим, когато стане 35 градуса по Целзий. Второто може да се случи и при влажно време с температури на въздуха над 0 градуса“, отбеляза експертът.
В 58% от случаите на резки промени на времето стимулират инфекциозните заболявания. Особено когато става дума за патогени, които се предават през т.нар. вектори – не заразяват пряко човека, а заразяването става чрез преносители на тези вируси. Това могат да бъдат различни безгръбначни животи – комари, кърлежи.
„Човешкият организъм започва да се адаптира към резките промени около десетия ден, когато всички механизми започват да действат, за да отслабят тази хватка на горещото време“, посочи проф. Александрова.