Варненският кмет Иван Портних се опитва да прехвърли на Общинския съвет цялата отговорност за успеха или провала на поредния си опит да ремонтира фекалният канализационен колектор във Варненското езеро. През 2019 - 2020 г. тръбата, прекъсната заради фактическа злоупотреба с европейско финансиране, го замърси с над 3 млн. куб. м. силно токсични отпадни води, припомня "Дневник".
Опитът на Портних става явен през текст на предложение, което той е изпратил до общинските съветници чрез председателя им в последния работен ден на миналата седмица. То обаче не е включено в дневния ред на нито едно от двете заседания на постоянната комисия "Собственост и стопанство вчера (7 август) и днес (8 август).
Това, което Портних иска от съветниците, е да вземат решение и да му възложат организирането на търг за обществена поръчка "в размер до 24.7 млн. лв. (с ДДС), като финансирането да бъде поискано като целеви средства от централния бюджет".
В предложението си Портних е припомнил цялата история на бездействието си в продължение на 9 месеца, след като на 20 август 2019 г. е бил уведомен от ВиК - Варна за аварията, при която беше прекъснат колектора. През това време в езерото, а от там и във Варненския залив всеки ден се изливаха по над 80.4 хил. куб. м. фекални води. Те идваха от канализацията на градския кв. "Аспарухово" и прилежащите му вилни зони, където живеят над 27 хил. домакинства. По тази причина Портних беше привлечен от прокуратурата като обвиняем по разследване на казуса.
Според искането на варненския кмет за ремонта имало изработен технически проект и е било издадено разрешително за строеж още от 12 май 2020г. В документите са запазени техническите характеристики на тръбопровода, според които той трябва да се намира на 21 метра под повърхността на езерото, или поне на 3 м. под дъното му. "Осигурената механизация по договора, пише Портних, беше съобразена с това, че трасето е изкопавано на необходимата дълбочина по проекта, приключил с разрешително за ползване от 6 декември 2011г."
Точно тази част от искането на Портних, изпратено до общинските съветници и председателя им Тодор Балабанов обаче, буди сериозни съмнения в искреността му.
Разследване на "Дневник" от януари 2021 г. показа, че още в средата на юли 2015 г. Портних е знаел, че канализационният тръбопровод, пресичащ Варненското езеро, е бил "бомба със закъснител" за околната среда. Въпреки това не е предприел нищо, за да предотврати аварията, станала през лятото на 2019 г. За бездействието на Портних се разбра от отговорите на въпроси, изпратени до Държавна агенция "Морска администрация".
"През периода от 17 юли 2020 до 1 септември с.г., пише Портних в искането си до съветниците, бяха извършени драгажни работи по трасето на напорния тръбопровод по друг проект (става дума за удълбочаването на плавателните канали 1 и 2 в езерото. За него през серия от посредници държавата плати без търг над 430 млн. лв., по-голямата част от които на руската компания "Гидрострой).
При работата по този проект Държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура" е уведомило Община Варна, че "по време на изпълнение на драгажните работи в зоната на авариралия тръбопровод, са разкрити зони с геоложки условия, както изискват допълнително изследване и анализ, както и мобилизация и употреба на допълнителна специализирана драгажна техника". Именно поради невъзможността да бъде достигната проектната дълбочина за полагане на тръбопровода под езерното дъно, драгажните дейности в участъка са били преустановени.
Това е поредно потвърждение, този път в документ, излязъл от кабинета на самия Иван Портних, че компанията изпълнител на проекта за закопаване на тръбата под езерното дъно - гръцката "Sfelinos S.A., и подизпълнителят ѝ - благоевградската "Струма имоти" са имитирали дейност, използвайки напълно безполезната смукачка "Земснаряд Струма".
Единственото, което тя е свършила е да покрие тръбопровода, оставен незащитен на дъното, с тънък слой тиня и пясък.
След като през 2021 - 2022 г. става ясно, че по трасето на канализационния колектор са разкрити зони с тежки геоложки условия, прокопаването на траншеята за тръбата е било спряно и тя отново е останала положена незащитена на езерното дъно. Заради направени проучвания и сондажи проектът е променен и предвидената дълбочина за полагане на тръбата е намалена от "най-малко" до "не повече" от 3 м.
Така се стига до 21 април т.г., когато администрацията на Иван Портних обявява пазарни консултации за установяване на евентуалната цена на новите подводни и подземни работи, които трябва да бъдат изпълнени. Но за тях е подадена само една екзотична оферта с индикатквна стойност в размер на 9.9 млн. евро без ДДС. Тя предвижда изкопаване на тунел под дъното по способа на хоризонталния сондаж и полагане на тръбата в него на дълбочина 15-18 метра под дъното на езерото.
Междувременно липсата на напредък по обезопасяването на фекалната тръба блокира и удълбочаването на плавателните канали в езерото.