Ако не започнем да извозваме отработеното ядрено гориво за преработка, имаме резерв за съхранение от около 7 години.
Това предупреди в интервю за БНР енергийният експерт проф. Георги Касчиев. Сред рисковете на отработеното гориво той посочи натрупаните радиоактивни елементи и поясни, че през цялото време на съхранение следва да се спазват 3 условия – охлаждане, биологична защита и разполагане така, че да не се допусне създаване на критична маса.
В първите години отработеното гориво се съхранява в басейни близо до реакторите. Следва период на междинно съхранение, което обаче се ограничава до 50-60 години, уточни Касчиев.
В началото на ядрената програма у нас е било предвидено, че отработеното гориво ще се връща в Русия, където да се преработва. Тук не можем да правим това:
След началото на войната в Украйна плановете за извозване към Русия през 2022 г. и 2023 г. са пропаднали, каза експертът.
Като резервен вариант проф. Георги Касчиев назова преговори с Франция като единствената страна в Европа, която може да извършва това, тъй като има два големи завода за преработка на отработено гориво, но допълни:
"Не виждам огромен ентусиазъм. Виждам най-вече приказки за това. Това е единственият вариант за нас като държава, но тези, които управляват – защо трябва точно те да го правят, да вложат усилия, след като може да бъдат сменени след половин година и някой друг да се заеме с тази работа."
Георги Касчиев се позова на стратегия отпреди 25 години за управление на отработеното гориво, която предвижда минимум 50 тона от отработеното гориво да се изпращат за преработка в Русия и заяви, че тя е била спазвана безапелационно до 2015 г., до идването на Теменужка Петкова като министър на енергетиката в правителството на ГЕРБ.
"Тя започна да саботира тази програма. От 2015-а до 2020-а вместо 10 транспорта е изпратен само един. Резултатът от всичките тези дейности и бездейности е, че 2015 г. сме имали на площадката 805 тона отработено гориво, сега – към началото на тази година, има вече близо 1000 тона", подчерта Касчиев.
"Ако не започнем да извозваме отработено гориво за преработка, имаме резерв от около 7 години - толкова е свободният капацитет в хранилището. Има и други опции – контейнери за сухо съхранение, но това е рисковано и води към задънена улица. Ще го съхранявате 50 години. После какво ще правите с тези контейнери?"
Дълбоко геоложко хранилище може да се изгради в област без сеизмична активност, коментира експертът. Според него такова хранилище по скромни разчети би струвало 10 милиарда лева и дори повече.
Касчиев изрази категорична позиция, че "трябва да задвижим въпроса с геоложкото хранилище".
Населението е "за" ядрената енергетика, затова не би трябвало да се противопоставя на съхраняването, тъй като няма друг изход – това трябва да се разбере и да се приеме, изтъкна енергийният експерт.