На 4 юни 1880 г. Второто Обикновено Народно събрание на Княжество България приема закон, с който се създава националната валута лев, която е равна на 100 стотинки и на 1 френски франк.
Левът е паричната единица на България, емитирана от Българската народна банка. Името му произхожда от левъ - остаряла форма на думата „лъв”, употребявана през XIX в.
Левът е приет за българска парична единица малко след Освобождението на страната, когато през 1880 г. е приет Закон за правото на резание монети в Княжеството, а на следващата година са отсечени и първите монети.
В първите години след Освобождението в обращение на територията на България се намират главно сребърни монети, голяма част от които са физически обезценени.
Основната част от тях са сребърни руски рубли, навлезли масово в страната по време на войната,
но има и екзотични монети, като тунизийски, ирански или индийски, част от които вече не се използват и в страните, в които са емитирани.
Фискалното счетоводство се води във френски франкове, като държавата изкуствено поддържа завишен курс на сребърните монети, за да не обезцени спестяванията. Това довежда до допълнителен прилив на сребърни монети от съседните страни, засилен и от забраната за използване на чужди сребърни монети в Османската империя през 1883 г. До 1887 г. чуждите сребърни монети се използват широко в България, наред с българския лев.
Приетият през 1880 г. Закон за правото на резание монети в Княжеството предвижда фискалното счетоводство да се води в левове, определя количеството злато, сребро или мед в различните монети и ограничава общото парично предлагане до 15 млн. лева. Левът има стойност, равна на тази на френския франк. Допуска се използването на монети, както на Латинския валутен съюз, така и на други страни, които държавата приема по утвърдени от Министерството на финансите курсове.
По време на дебатите Стефан Стамболов прокламира монетната единица да носи наименованието „франк“, а неговите подразделения „сантим“. Д-р Иван Богоров настоява думата да бъде „свободник“. Мнението на депутата Йосиф Ковачев за чисто народното название „лев“ обаче печели сърцата на всички. Създава се националната валута лев = 100 стотинки = 1 френски франк. Това припомнят от Съюза на нумизматите - Велико Търново.
Независимо от официално приетото със закон наименование на българската валута и отсечените вече медни и сребърни монети с наименование "лев", Стефан Стамболов не се отказва от идеята си за френски имена на парите. В периода непосредствено след Съединението през 1885 година, когато дипломатическите отношения с Русия са скъсани, групата привърженици на европейските названия на валутата добива сили и отново се активизира. Начело на тази група е Стамболов, който е категоричен, че на България е нужна разпознаваема и конвертируема валута, която да я доближи до европейските народи. След няколко години, когато става премиер, той отново разпорежда да се подготвят пробни монети сантими, отсечени този път в монетен двор в Брюксел, Белгия през 1887 година.
Характерното за пробните монети от втория проект е промененият венец около номинала, в който е включена и дъбова клонка, а надписът ESSAI е изписан под ъгъл вляво от годината. Наименованието и номиналната стойност отново са 10 САНТИМ.
Отсечена е през 1887 година от сплав в състав: мед, калай, цинк, теглото ѝ е 10г при диаметър 30мм и тираж 8 екземпляра /известни до 1980/. По-важни дела, обаче, отнемат вниманието му и въпросът не е повдиган отново. Освен това левът и стотинките вече са утвърдени в българското общество и налагането на промяна е много трудно.
Първите монети от по 2, 5 и 10 стотинки са медни и са отсечени в Монетния двор на Бирмингам (Великобритания) през 1881 г.
През 1882 г. в Монетния двор на Санкт Петербург (Русия) са отсечени сребърни монети по 1 и 2 лева – първият български лев с благородно съдържание.
През 1888 г. са създадени първите български медно-никелови монети със стойности 2 1/2, 5, 10 и 20 стотинки в отговор на потребността от разменни средства с малка номинална стойност.
През 1894 г. идва и първата златна българска емисия на монети с номинална стойност 10лева, 20 лева и 100 лева, отсечени в Австро-Унгария.
За отсичането на всички монети до1951 година са използвани европейски монетни дворове. През 1952 г. е създаден Българският монетен двор и оттогава всички емисии разменни монети се изработват в него.
Приетият през 1880 г. Закон за правото на резание монети в Княжеството предвижда фискалното счетоводство да се води в левове, определя количеството злато, сребро или мед в различните монети и ограничава общото парично предлагане до 15 млн. лева. Левът има стойност, равна на тази на френския франк. Допуска се използването на монети, както на Латинския валутен съюз, така и на други страни, които държавата приема по утвърдени от Министерството на финансите курсове.
Въпреки че законът установява триметален стандарт и че първите отсечени монети са медни, на практика в обращението преобладават сребърните монети. Основната причина за това е по-големият сеньораж, извличан от държавата от сребърните монети поради трайно спадащия курс на среброто спрямо златото в края на 19 век. В същото време емисията на сребърни левове е използвана за премахване от обращение на сребърните руски рубли. В края на 1884 г. парламентът дава възможност да бъдат емитирани сребърни монети за още 10 млн. лева, като за тази цел са претопени голямо количество рубли в монети, събрани от държавата като данъци. През 1885 г. България се доближава до парично предлагане от 7 сребърни лева на глава от населението (смятано от Латинския съюз за емпиричен оптимум), след което новите емисии на сребърни монети са прекратени до 1891 г.
През следващите 2 г. правителството и Българската народна банка (БНБ) успяват окончателно да изтеглят от обращение руските сребърни монети.
Това става с известни загуби, тъй като те са обменяни за левове по курс, по-висок от пазарния, за да не обезценят силно частните спестявания. Този процес предизвиква значителна дефлация, компенсирана в известна степен с емитирането на левови банкноти през следващите години.
БНБ започва да емитира банкноти през 1885 г. Първата емисия е сравнително малка (213 000 лева) и е зле приета от хората. Основна цел на БНБ през следващите години е да увеличи дела на банкнотната емисия и постепенно да наложи в страната фактически златен стандарт, като количеството на сребърните монети бъде намалено чувствително.