ПП-ДБ проведоха протест пред Софийския градски съд в подкрепа на арестувания Лъчезар Ставрев, който е бивш експерт във финансовото министерство по времето на Асен Василев. Прокуратурата иска имунитетите на Кирил Петков и Лена Бориславова… Може ли премиер да заповяда арест… Пред ФАКТИ говори доц . Милен Иванов, бивш зам.-ректор на академията на МВР.
- Г-н Иванов, изпълняващият длъжността главен прокурор Борислав Сарафов поиска два депутатски имунитета от членове на „Продължаваме промяната“ – на Кирил Петков и Лена Бориславова, а задържа в ареста бившия експерт във финансовото министерство Лъчезар Ставрев, който е свързван с Асен Василев. Как гледате на това точно в този момент?
- Всички тези действия на прокуратурата са вероятно следствие от различни досъдебни производства. В определен етап от едно досъдебно производство се преценява дали е необходимо определяне на някаква мярка за неотклонение на обвиняемите, или ако те са с имунитет, дали е необходимо да се предприемат действия за свалянето на този имунитет предвид последващи действия по разследването спрямо такива лица. Дали това е политическа игра от страна на прокуратурата - няма как да го определим еднозначно… Последните три години са период на бурни политически страсти и поставят органите на разследването винаги в положение един или друг политик да се чувства обект на политическа репресия. Но това са усещания и ако Прокуратурата започне да се съобразява с тези усещания, това значи, че тя ще трябва да спре да работи, което не е полезно за държавата. Всички граждани са равни пред закона и дори политиците следва да приемат това. Друг е въпросът с ниското обществено доверие на Прокуратурата на Република България и на съдебната власт като цяло. Именно това ниско доверие винаги внася вкус на политически уклон в действията на един или друг държавен орган.
- Да си поговорим по-специално за казуса около Кирил Петков, който в качеството си на премиер е издал заповед за ареста на лидера на ГЕРБ Бойко Брисов. Как един премиер нарежда арест по неотложност?
- Казано просто - няма вариант премиер да разпореди задържане на лице. Премиерът осъществява общо ръководство на държавните органи в изпълнителната власт,
но той не им е началник.
Хубаво е най-сетне политиците да научат Конституцията и законите на България. Премиерът може да предостави на компетентните органи информация за евентуални престъпления. Но компетентните органи притежават т.нар. дискреция (оперативна свобода) на базата, на която са длъжни да изпълнят вменените им по закон функции. Ако получената информация не е от тяхната компетентност, то те са длъжни да я изпратят на съответния компетентен орган. Ако информацията е неясна и относителна, органите на МВР я проверяват. Ако тя се окаже част от обективната действителност и има данни за извършено престъпление, те трябва да уведомят компетентната прокуратура и да действат, съгласно нейните указания. Това е реалността след приемането през 2005 г. на сега действащия Наказателнопроцесуален кодекс. Дали е ефективно? Не! Но такъв е законът…
- Каква е тежестта на устната заповед на един премиер?
- Министър-председателят не може да издава устни заповеди и разпореждания, освен, например, какво кафе да му донесат. Това е висше държавно управление. Всички срещи на премиера (освен тези от личен/семеен характер) трябва да се протоколират и ако е необходимо да се издават писмени заповеди и разпореждания. Но това трябва да става на базата на неговите законови правомощия като ръководител на изпълнителната власт. Сбирки, съвещания, срещи, събития и др., в които участва премиерът, са с изключителен обществен интерес и за тях трябва да остават писмени следи. Разбира се, когато те касаят държавна тайна, те ще бъдат класифицирани.
- Премиер, министър на МВР, подчинени и изпълнение. Кой какви правомощия има, за да има арест…
- Този случай показа нагледно основния дефект, който има в държавното строителство в България и най-вече в органиграмата и вертикалата на субординацията. Законът за администрацията определя Министър-председателят и министрите като органи по назначаването за държавни органи. Това е правен абсурд, защото те са политици и са временно на върха на управленската пирамида. Ние постоянно се оплакваме от политическо влияние, което са оказва на държавните органи, но то си е заложено в закона и макар да е нелепо - е факт. Щом някой те назначава, то той те и уволнява, което значи, че макар да не е в йерархична зависимост по служба от министъра, то държавният служител зависи именно от него. Няма да давам примери, колко държавни служители са уволнени като неудобни в следствие на разпореждане на тоя или оня министър. Каква отговорност носят те? Ами никаква! Докато не се скъса политическата/партийната вертикала в изпълнителната власт, ще продължаваме да ставаме свидетели на политическо въздействие.
- Вие познавате системата на МВР. Как се работи по неотложност, за да се арестува някой…
- Полицейските органи могат да действат по неотложност в ситуации, при които има необходимост от незабавно предприемане на действия, за да се предотвратят сериозни вреди, заплаха за живота, здравето, имуществото или обществения ред. Това обикновено включва действия, които не позволяват забавяне за предварително разрешение или съдебна заповед.
Такива действия, например, са целесъобразни за предотвратяване на престъпление, когато има непосредствена опасност да бъде извършено престъпление (например, предотвратяване на нападение, терористичен акт или грабеж), за задържане на извършител на престъпление, когато има опасност извършителят да избяга или да се укрие или да унищожи доказателства, когато предполагаемият извършител е на място и съществува риск да навреди на други хора.
В условията на неотложност може да се действа и за защита на обществения ред и безопасност в случай на масови безредици, инциденти или бедствия, когато животът и здравето на много хора са застрашени. Също така и при бедствия, аварии или други извънредни ситуации, когато е необходимо да се спасят човешки животи или да се предотврати мащабно увреждане на имущество или когато гражданин се намира в непосредствена опасност и това изисква намеса (например, домашно насилие, сериозна автомобилна катастрофа, инцидент с опасни вещества).
В условията на неотложност може да се действа и когато има сериозни основания да се смята, че в даден обект се намират доказателства за престъпление и има опасност те да бъдат унищожени или скрити преди получаването на съдебно разрешение.
В България действията на полицейските органи по неотложност са регламентирани в няколко основни закона, които предоставят рамката за тяхното правомощие и отговорности. Това включва Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и други специализирани закони.
Законът за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) описва правомощията на полицейските органи да действат при извънредни ситуации, свързани с обществената безопасност:
Чл. 72 от ЗМВР – Задържане на лице: Полицейските органи могат да задържат лице без предварителна заповед, в няколко различни хипотези, като част от тях са:
– за лицето има данни, че е извършило престъпление
– то е заловено в момент на извършване на престъпление
– има основания да се смята, че лицето ще извърши престъпление
- лицето отказва да изпълни законно разпореждане на полицейски орган
- лицето е обявено за издирване
Тук термина „има данни“ е доста широк, но при всички обстоятелства трябва след задържането на лицето да бъде издадена заповед за задържане и в нея конкретно да бъде вписано престъплението или престъпленията, наличието на данни за които са станали основание за нейното издаване. Срокът на задържане съгласно такава заповед е до 24 часа.
В Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) в чл. 161 и 163 – Претърсване и изземване по неотложност е регламентирано, че претърсване или изземване може да се извърши без предварително съдебно разрешение, ако съществува опасност доказателствата да бъдат унищожени, укрити или използвани за продължаване на престъпна дейност. В такива случаи полицейските органи уведомяват прокурора незабавно и съдът потвърждава или отхвърля действията в рамките на 24 часа.
Всички действия по неотложност подлежат на последващо одобрение от съд или прокурор в рамките на 24 часа. Действията трябва да са съразмерни на заплахата и да се предприемат само ако няма друга възможност. Засегнатите лица имат право да обжалват действията на полицията пред съда.
Действията на полицейските органи по неотложност в България са ясно регламентирани от законодателството, за да се осигури баланс между защита на обществения ред и спазване на правата на гражданите. Те са разрешени само в конкретни, извънредни обстоятелства и подлежат на строг контрол.
- Каква е субординацията в МВР, за да се извърши арест. Кой на кого заповядва и какви следи се оставят?
- В МВР няма как да се „заповяда“ арест. Задържането на дадено лице трябва да постига предвидена в закона цел. Тези цели ги описахме по-горе. Ако органът на МВР попадне в ситуация, че има правни основание за това, той е длъжен да задържи дадено лице. Това е тяхно служебно задължение. Другият вариант е, когато в даден етап на разработка по дадено лице или група се обсъжда целесъобразността към преминаване към открити мерки за пресичане или предотвратяването на тяхната евентуална престъпна дейност. В този случай или по предложение на водещия разработката, или по решение на негов ръководите, но в двата случая съгласувано с прокурор, се изготвя съответния план за т.н. „реализация“, който се санкционира ведомствено. Но това става на базата на достатъчно данни за престъпна дейност. Защото в противен случай или ще е незаконно, или ще се укрият извършители, или ще се унищожат доказателства.
- Какво очаквате да се случи с казуса с Кирил Петков, ако се стигне до съдебна фаза. Ще видим дума срещу дума ли…
- Всичко зависи от събраните доказателства. Съдът ще прецени кой е виновен и кой не. Но, за съжаление, изострената политическа ситуация в страната и ниското обществено доверие към съдебната власт оставят горчив вкус спрямо всички действия на държавните органи.
Най-добрият начин да се възстанови доверието в правовия ред е самата съдебна власт да докаже, че е политически и партийно независима. Политиците да приемат съответните закони, с които да премахнат политическите квоти в органите за управление на съдебната власт и да се пресече директното управление на политици на държавни органи.