При работа на терен в Антарктида винаги се спазват протоколи и инструкции за действия при попадане в рискови ситуации. Възможност за възникване на такива винаги съществува, предвид спецификата и особеностите на мястото. Ситуацията с Васил Гурев от последните дни е пример за това, заяви за БТА командирът на базата Камен Недков.
Според него, когато всичко върви гладко, защото всеки знае какво трябва да прави, как да го прави и подхожда с нужното уважение, винаги съществува опасност да влезе в рутина и да се неглижират дребни детайли, а когато се съберат три – четири малки фактора, те образуват един голям. Затова Камен Недков казва, че е важно да се провеждат чести инструктажи и опресняване на знанията, а при създали се ситуации след завършването им да се прави разбор и обсъждане, да си направят съответните изводи.
„Случки като тази от последните дни ни дават възможност да си дадем сметка къде се намираме, как малките детайли са важни и трябва да бъдат спазвани. Не всичко може да бъде предвидено разбира се. Когато попаднем в някакви ситуация, следващите действия трябва да бъдат най-правилните, да се случват с правилната последователност и скорост, всеки да бъде спокоен, информацията, която тече между хората на терен и в базата, да бъде достатъчно кратка, ясна и синтезирана, така че всяко следващо действие да бъде правилно и отмерено. През годините е имало подобни ситуации, но всички са завършвали благополучно“, каза командирът на базата.
Камен Недков обясни, че проектите, които се осъществяват на българската антарктическа база стават все по-дръзки с всяка година, използва се все по-сложна апаратура и това изисква все по-правилна подготовка. Той каза, че е нужно хората, които идват да работят на базата, да бъдат предварително подготвени и с повече от един профил на знания. Според него на Антарктида има какво да се научи, види и адаптира към собствените знания, така че да бъдат приложими на едно подобно място. Недков подчертава, че наличието на подходящи и подготвени полеви асистенти е от изключителна важност.
“Освен това имаме щастието втора година подред един от двамата доктори на базата да е д-р Севдалина Михайлова. Тя е анестезиолог- реаниматор в клиниката по детска анестезиология и интензивно лечение в Пирогов, но и активен член на Планинската спасителна служба (ПСС). Участвала в множество акции в планината и е от хората, които водят обученията по долекарска помощ на планинските спасители. Тя има абсолютно реалната представа как се води комуникация в такива ситуации и кои са важните неща, на които трябва да бъде наблегнато, за да се подходи адекватно“, каза още командирът на българската база.
„Също така това, че в последните няколко години имаме кораб, ни дава едно изключително голямо спокойствие, че случи ли се нещо – имаме помощта му. Плавателният съд е тук, пред базата, и в близкия един час може да реагира и да бъде на очевидно далечна дестинация за лодка, но много лесна такава за кораб. Той да пусне лодки и да реагира в отдалечени точки от острова и водите около него. С кораба тази ситуации биха се овладели бързо и лесно, споделя Камен Недков.
„Отделно за сигурността както на суша, така и на вода има пряка връзка и комуникацията с испанската база и много често се правят съвместни дейности на терен с техни и наши лодки, шейни или излизане със ски“, обяснява командирът на базата. Колаборацията помежду ни дава знанието и увереността, че при възникване на ситуация имаме синхрон помежду си и можем да работим в екип.
Поводът да се припомни всичко това бе ситуацията от последните дни, при който физикът Васил Гурев пропадна в ледена пукнатина. Повече за самата ситуация разказаха пред БТА двамата участници в нея – Васил Гурев и Александър Вълчев.
Полевият асистент Александър Вълчев обясни пред БТА, че такива ситуации се случват на подобни терени и именно за това там хората ходят задължително със ски и вързани в алпийска свръзка. Според него случилото се не е нещо невероятно, извънредно или пък тежък инцидент. При развитието на ситуацията той подал сигнал към базата и започва комуникация между него, командира на базата и д-р Михайлова. След преминаване на протокола за такава ситуация, последва тръгване към мястото на случката на двама полеви асистенти. В това време Вълчев предприема последващи действия за осигуряване на Гурев и изваждането му.
„Васко беше напълно спокоен в пукнатината, говорехме и разсъждавахме заедно. Той е опитен и предприе съответните действия, които може да направи вътре. Обезопаси се допълнително с ледени цеви, свали ските си и се освободи от заклещеното положение, за да може да ми помага. Аз му подадох допълнително въже, с което му помогнах да излезе. С общи усилия той излезе, не беше пострадал по никакъв начин. Отдъхна си известно време, изпълнихме указанията на доктор Михайлова и малко след това екипът от базата също беше на терен. Прибрахме се заедно и всичко приключи благополучно.“, разказа Александър Вълчев.
„Първо трябва да кажа, че ако за София това е новина, за Антарктида и за тези, които работим тук повече от месеци по ледниците, това донякъде е ежедневие“, заяви физикът Васил Гурев пред БТА.
„Пукнатините са част от ледника, от неговия живот. Когато има много сняг е по-тривиално - човек ходи със ските. Когато пък има по-малко сняг, ледникът е открит и пукнатините се виждат много хубаво, но има и среден период, в който върху пукнатините и леда има съвсем малко сняг, особено ако е навалял няколко сантиметра нов пресен сняг вече е малко по-деликатно и човек може да попадне в пукнатина. Затова ходим вързани по всички правила и стандарти“, каза той. По думите му случилото се не е нищо особено.
„В някакъв момент пропаднах, моят партньор Сашо ме задържа“, добави Гурев. Той допълни, че всеки, който ходи по ледник, рано или късно може да има такъв проблем. „По-сериозният проблем беше, че човек виси и има ски на краката си, които при тази ситуация определено пречат. Забих един леден клин, това е ледена цев, в една от стените на пукнатината, стабилизирах се и можех повече да се боря със ситуацията. Откачих си ските, което честно казано, макар да имам голям опит в едно или друго нещо, не беше ми се случвало, висейки на сбруя, да си откачам ските, без да имам щеки“, разказа ученият. Той добави, че след това неговият партньор му е подал помощно въже и втори леден клин. Докато се е опитвал да се осигури, Александър Вълчев е правил установка, с която да му помогне.
„Започнахме процеса по извличане, помогнах си с горния клин, Сашо много активно помагаше с помощното въже и установката за извличането. Стъпих на горния клин и вече видях белия свят. Като излязох ми беше приятно да видя, че за няколко минути Сашо беше направил всичко, което трябва да се направи. След това дойдоха и шефът на базата, и нашата очарователна лекарка. Интересно е, че аз имах намерение да продължим да работим по ледника, тъй като на 40-50 метра беше следващата рейка, която трябваше да измерим, но те настояха да се приберем“, разказа още Васил Гурев.
Едва когато слязох долу в базата видях, че съм прекалено мокър, добави той и отчете, че, когато човек е под ефект на адреналин, не винаги си дава точна оценка за състоянието.
„Съвсем добре се чувствам, продължаваме работата по ледника и още няколко дни тук поне нашият екип трябва да приключи работата и всичко е наред“, завърши Гурев.