Едно е желанието на работодателите, друго е реалната възможност за наемане на работници от трети страни. Работодателите трудно стигат до работна сила в държави извън ЕС и се оказва, че не могат да ги задържат, каза в интервю пред БНР Атанаска Тодорова, експерт в отдел "Пазар на труда, миграция и мобилност" в КНСБ.
"За 2024 г. повече от 40% от чужденците с разрешение да работя у нас напускат България преди третия месец и отиват в Западна Европа. Изследване на КНСБ показва, че това, което работодателите им предоставят - условията на труд, жилищно настаняване и доходи, не позволяват на лицата да живеят достатъчно добре", посочи експертът.
Тя съобщи, че за 2024 г. за работа в България са издадени близо 36 000 разрешения на хора от 79 държави. А това е със 10 000 повече от 2023 г., като най-много са работниците от Турция - над 8000, Узбекистан – 8000, Киргистан – 5000, Непал - 4500, Молдова около 1300. Всички те са получили достъп до пазара на труда в България за пребиваване и работа.
Най-много са в секторите хотелиерство и ресторантьорство, строителство, в IT сектора, колцентрове, преработващ бизнес, а най-малко са в горското и рибното стопанство.
В предаването "Хоризонт за вас" Атанаска Тодорова от КНСБ коментира нуждата на работодателите у нас от работна ръка.
"Потребностите на работодателите не отговаря на реалността. Изследване на Агенцията по заетостта показва, че нуждите на работодателите са за 261 926 работници и специалисти. Въпреки че искат висококвалифицирани специалисти, статистиката показва, че назначават нискоквалифицирани и дори такива без средно образование", посочи фактите експертът на КНСБ.
За 2024 г. "синя карта" – висококвалифицирани работници, са получили само 800 души, което е малко за претенциите на работодателите.
"А за 2024 г. има освобождаване на персонала от технологичния сектор, може би заради навлизане на ИИ или оттегляне на бизнеса от България", посочи Атанаска Тодорова.