„Всички бяхме свидетели на в това число и медийни атаки към тази банка, в резултат на което последва класическа клиентска паника и тегления на депозити. Това доведе до необходимостта банката да се постави под особен надзор, тъй като ликвидните й средства в голяма степен бяха изтеглени, а нито една банка не държи всички спестявания в каса, за да може да ги връща във всеки един момент“.
Това коментира по отношение на КТБ министър-председателят Пламен Орешарски на среща с представители на граждански и неправителствени организации.
Премиерът обясни, че в момента банковият надзор е вкарал квестори в банката, чиято задача е да оценят активите и да преценят дали банката е декапитализирана, или не. „Това сигурно ще отнеме поне седмица. Междувременно, за да бъдат спокойни гражданите за своите влогове, съвместно с БНБ и лично с мое участие разработихме схемата, която вече е оповестена, при която по същество банката ще смени акционерите си и ще влязат фондът за гарантиране на влоговете и ББР“, заяви министър-председателят. Той уточни, че по закон след оценката на активите и пасивите се изисква да бъдат поканени действащите акционери да попълнят недостига на средства и да осигурят ликвидни средства – „нещо, в което се съмняваме, че ще стане, очевидно и цялото общество се съмняваше, затова се създадоха напрежения и това доведе до изработването на плана, който беше представен“, коментира премиерът Орешарски. „Ще изпълним ангажимента си на 21-ви другия месец банката да бъде отворена и да разполага с достатъчно ликвидни средства, така че да може да възстанови нормалната дейност, от което зависят не само спестяванията на гражданите, които са сложени там, а и нормалното функциониране на редица други предприятия, които имат авоари и разплащателни сметки в банката“, добави министър-председателят. Той подчерта, че банковата система се регулира и надзирава от Централната банка и водещата роля е на БНБ. „Ние активно я подкрепяме в нейните усилия да реши този въпрос“, заяви Орешарски.
Може би всички ние трябва да се фокусираме по- добре върху това какво точно искаме от едно правителство. През изминалата година много рядко се коментираше програмата на правителството и нейното изпълнение. Никой не се фокусира върху това дали правителството си изпълнява програмата. „Няма нито един параметър, макроикономически или фискален, който да е по- лош със средата на миналата година“, подчерта Орешарски.
Според премиера няма никакви предпоставки да се правят изводи в средата на годината, че трябва да се актуализира бюджетът, освен политико-пропагандни. „Изпълнението за първите четири месеца на приходната част е 30,5% от годишните приходи. Това е най- доброто са последните пет години. Ако това ни се вижда лошо, значи предните години е било катастрофално. За разлика от други години, сега има и буфери, така че запазвам висока степен на увереност, че няма да се стигне до актуализация. Това зависи и от начина, по който страната ще премине през политическата криза, на която сме свидетели. Не вярвам политическата криза да увеличи приходите в бюджета, по- скоро има рискове за обратното“, каза г-н Орешарски. По отношение на заема за 1,5 млрд. евро премиерът обясни, че средствата ще бъдат изразходвани за рефинансиране на дълг в началото на 2015г., емитиран 2002г., както и ще бъде покрит планирания бюджетен дефицит. Министър-председателят подчерта, че въпреки апокалиптичните картини и крясъци за лошо фискално състояние, които напоследък чухме, България е между първите пет от 28-те страни-членки като равнище на дълг и текущ дефицит.
„За насърчаването на външната търговия ще направим известно преструктуриране на търговските представителства. Ще открием такива в страни, които са по- перспективни за нашия експорт, в това число Близкия изток и Средноазиатските страни. Ще закрием търговски представителства в европейски страни, които не дават добри резултати. Европа вече е свободен пазар и няма нужда контактите да стават през търговски представителства“, обясни премиерът.
Пламен Орешарски напомни, че тази година беше възстановено Швейцарското правило, а през последните четири години индексацията на пенсиите беше с нула процента. „Здравната каса е в лошо състояние, като и лекарствената политика. Дефицитът от миналата година, който заварихме, оказват влияние и сега. За съжаление върху този ефект влияе вероятно по- мудната работа на администрацията ни. ЗИД на Закона за здравето от дълго време стои в парламента, а без законови изменения, не могат да се въведат и дисциплиниращите мерки. В този сектор не бяхме достатъчно настоятелни“, каза премиерът.
Премиерът обяви, че утре на заседанието на Министерския съвет ще бъде приет последен, но не окончателен вариант на Споразумението за партньорство, който ще бъде изпратен в Брюксел, за да се финализират разговорите. Във връзка с темпото, с което се движи България по този въпрос министър-председателят подчерта, че към момента има само една държава, която има такова споразумение и това е Дания, която не е кохезионна страна. Страните, които са кохезионни, са в процес на преговори като нас.
Орешарски подчерта, че подписаните споразумения на равнище компания Южен поток-България не пораждат никакви неустойки за нашата страна. „Това, че в момента има уведомително официално писмо на ЕК, с което се поставя под въпрос компетентността на правителството да сключи междуправителственото споразумение от 2008г., е въпрос, по който внимателно ще отговорим“, каза премиерът и напомни, че има и още няколко аспекта в питането.
Министър-председателят отбеляза, че енергетиката не е в добро състояние. „Ако миналата година бях удовлетворил исканията на участниците в енергийната система за между 25% и 40% увеличение на крайната продажна цена, щеше да е в по- добро, но това щяха да го платят българските граждани и фирми чрез намаляване на конкурентоспособността си. Предпочетохме да задържим цените, за да може системата вътре да потърси резерви. От този месец стартирахме балансирания пазар – нещо, което беше забавено няколко години. Това е европейската перспектива“, категоричен беше г-н Орешарски.
По отношение на паричната субсидия за политическите партии премиерът заяви, че не бива да се отива в крайности и напълно да се лишават партиите от субсидии, защото тогава те намират други източници на финансиране, които нанасят по- големи щети на обществото, отколкото сумата, която се заделя сега. „Практиката през 90-те години го показваше, резултатите не бяха добри и тогава“, добави министър-председателят.
Попитан за състоянието на Черноморието, министър-председателят изтъкна, че е крайно време да се приемат градоустройствените планове и да се знае как ще се развиват отделните населени места. За бедствието от миналата седмица премиерът заяви, че се чака оценка за щетите и ще бъдат отпуснати средства. „Страхувам се, че няма да стигнат средствата, но ще търсим и допълнително пренасочване на бюджетни средства, за да подпомогнем поне най- спешните ремонти, които трябва да се направят. Всички засегнати имат право на еднократна социална помощ. Отделно за семействата на загиналите ще отпуснем еднократно обезщетения“, добави Орешарски.
„Консолидацията на българското общество в средата на миналата година беше на пределно ниско равнище. За съжаление сега не е много по- напред. Една година, която задържа конфронтацията в обществото, въпреки моите усилия и настояванията ми към всички мои министри да работят в обратната посока“, каза премиерът. Той подчерта, че кабинетът не се е увлякъл в това да има различно отношение към различни групи в обществото и да ги селектира по това дали те го подкрепят, или не.
Премиерът напомни, че още миналата година се въведе правило в НАП за възстановяване на ДДС в зависимост от момента на постъпване, а не от вида фирма. Освен това при пътуванията на министри за търговски сесии в чужбина, има квотен принцип от всички работодателски организации, определяни от самите тях. „В това число в състава на делегациите ни са били представители на бизнеси, които са подписвали петиции за оставка на кабинета. Едното няма нищо общо с другото. Те са български бизнес и ние трябва да им съдействаме, за да могат техните работници да получават заплати и да върви нашия експорт“, категоричен беше министър-председателят. Той добави, че всяко правителство, за да работи, се нуждае от парламентарна подкрепа. „В този аспект въпросите за предпоставки, предстоящи избори са въпроси към парламентарно представените политически партии“, каза г-н Орешарски.