Над 20 пожарни екипа не успяха да спасят едно най-големите архитектурни богатства на света – японският дворец „Шури” на остров Окинава. Пожарът, избухнал през изминалата нощ, е разрушил уникалната сграда до основи. Все още не е ясна причината довела до възникване на огъня. Основната сграда, която е на 700 години, е напълно разрушена, както и постройка на 450 години в рамките на архитектурния комплекс от времето на княжество Рюкю. Тогава той е бил резиденция.
От север на юг се разпростира на 270 метра, а от изток на запад – на 400 м. Сградата наподобява овал, около който е издигнат масивен каменен зид. Разгънатата застроена площ на двореца е 46 167 кв.м. Външните стена и двор имат четири сводести порти, а вътрешните – осем. На територията на вътрешния двор се намираше основния дворец и правителствената сграда на рюкюската държава в продължение на 450 години.
Точната дата на построяването на двореца не е известна. Предполага се, че това е станало в епохата на Санзан (1322—1429). През вековете най-значителни поражение върху замъка е имало през 1709 г. Били са необходими 6 години, за да възстанови блясъка си. През 1879 г. „Шури” е предаден на японското правителство.
През 1923 г. японският архитект Тюта Ито извършва основен ремонт. През 1944 г. замъкът е разрушен от военните бомбардировки на САЩ над Япония. На 1 април 1945 г. плажът Хагуси, намиращ се непосредствено до двореца, става щабквартира на 5-ти полк на морската пехота на САЩ. ОТ този момент замъкът „Шури” се превръща в ключов пункт за отбрана, който в американската история е описан като „Линия Шури” (на англ. Shuri Line). Тя е разбита на 30 април 1945 г. От 25 до 27 май същата година средновековният дворец е подложен на непрекъснат артилерийски обстрел от американският кораб Mississippi.
През 1950 г., години след приключване на Втората световна война, американските окупатори откриват на територията на „Шури” университета Рюкю, който функционира там до 1975 г.
През 1972 г. Окинава се връща под японско управление, а дворецът е провъзгласен за важен исторически паметник. През 1986 г. започна основна реставрация. През 2000 г. е включен в списъка на ЮНЕСКО.