Катедралата „Свети Петър“ е сърцето на Ватикана

Старата базилика “Свети Петър” е градена в ранното Средновековие. Преданието говори, че е строена през 4-ти в. сл. Хр. по времето на император Константин и се намирала на мястото на гроба на светеца, който е неин патрон. Преди градежа то било бунището на Рим, където са погребвали бунтарите, каквито са били християните в първите години на новото летоброене. В съответствие с древноримските архитектурни традиции тя е била с пет входа и атриум.
През 15-ти и 16-ти век управляващите понтифика папи започват кампания за изграждане на нова величествена катедрала, която

да няма равна на себе си в християнския свят.
Папа Николас V дава нареждане да се направи проучване за градежа на храма. Първите планове са дело са Бернардо Роселино. Работата по строежа започва в 1452 г. и част от сградата е изградена, но след това поради липса на средства работата е спряна.
През 1506 г. папа Юлий ІІ решава да се продължи реализацията на проектите и назначава за ръководител на строежа архитекта Браманте. Той проектира сградата с класическа конструкция, увенчана с голям купол над центъра. Като ръководители на строежа са участвали още Рафаело (1514 г.), Антонио сан Гало (1520 г.) и Микеланджело Буонароти (1547 г.). Част от последните разработки на проектите са дело на известния италианския архитект от времето на Ренесасна Джакомо Делапорта, който завършва купола на катедралата.
Целият 16-ти век минава в спорове каква да бъде окончателната формата на бъдещия главен хирстиянски храм на земята - гръцки кръстообразен план или латинска конструкция. По това време вече мюсюлманите са завладели Константинопол и неговите черкви са осквернени и превърнати в джамии. Проблемът е бил решен едва през следващия век - в периода 1607 - 1614 г., когато при поредното дострояване Карло Мадерно добавя корабовидната фасада и така храмът “Св. Петър” е оформен в старовизантийски стил. За нещастие тези негови допълнения лишават купола от неговото величие. През периода 1629 - 1662 г. Бернини изгражда една от последните композиции на архитектурния ансамбъл на “Св. Петър”. Създаден е величествен елипсовиден площад, свързан с четворна колонада.

Височината на купола е 123 м,
което прави катедралата “Св. Петър” един от най-високите храмове в света. Вътрешният диаметър на купола е 42 м. В неговото подножие единственото духовно лице, което може да служи християнски ритуали, е римският папа.
Годините, когато главният храм във Ватикана е бил граден, са време на остро противопоставяне между християнството и исляма. Именно поради тази причина куполът на “Св. Петър” е по-висок, отколкото минаретата на най-големите джамии в столицата на отоманската империя Истамбул или в най-многолюдния мюсюлмански град на земята - Кайро в Египет.
В 1547 г. наместникът на Ватикана папа Пола ІІІ възлага на гениалния архитект и скулптор Микеланджело Буонароти да проектира най-важният и величествен елемент на архитектурния ансамбъл - купола на катедралата. В онези времена строителните технологии не са били много развити и страховете за устойчивостта на голямата конструкция са били съвсем логични. Микеланджело проектира купола със заострена към върха форма, което го прави

изключително стабилен
Част от специалистите-изследватели на ренесансовата архитектура на Апенинския полуостров смятат, че величественият купол е изграден с цел да внушава респект сред вярващите. Все пак Ватикана е седалище на наместника на бога на земята, според католицизма. Други експерти смятат по вероятна тезата за излъчваната всемирна любов от сребристо-сивия купол на главната католическа катедрала на земята. Заостреният купол е символ на тайните на вселената, твърдят други. Гениалният Микеланджело не доживява да види завършена реализация на своя проект. Куполът на “Св. Петър” е готов след неговата смърт.
Най-голямата черква в Рим е централнокуполна базилика. Дължината й е 187 м, а височината под сводовете е 45 м. Началото на строежа е през 1452 г., а краят - през 1626 г. От 1996 до 1999 г. стените на храма са подложени на реставрация. Във вътрешността на базиликата в сърцето на Ватикана има безброй световноизвестни образци на изобразителното и пластичното изкуство от времето на европейското възраждане - дело на Микеланджело, Рафаело и други.

Васил ТАШЕВСКИ
nanchev@sof.bg