Продажбата на БТК тръгва

Върховната касационна прокуратура отмени решението за спирането на приватизационната сделка за БТК с мотивите, че е възможно подобряване на финансовите параметри по нея. Проверката установила, че Агенцията по приватизация не е допуснала съществени нарушения при определянето на купувач за телекома. От АП, МО и МВР са предоставили материали, които показват, че са постигнати допълнителни договорености, за да може общият финансов ефект за бюджета от сключване на приватизационната сделка да бъде увеличен значително.
Така ден по-късно делото на синдикатите беше оставено без разглеждане от Върховния административен съд с мотива, че жалбоподателят няма пряк интерес от приватизационната процедура.
Искането на Синдикалната федерация на съобщенията е държавата да остане мажоритарен собственик на БТК като привлече 100 - 200 млн. евро инвестиции чрез кредиране от ЕБВР и Международната финансова корпорация към Световната банка, както предвиждаше резервният вариант на правителството. След 3-4 г., когато се модернизира и цифровизира, телекомът ще може да се продаде на 3-4 пъти по-висока цена и на компания с име на телекомуникационния пазар, твърди председателят на синдиката Георги Бочев.
Според информацията на синдиката към момента са изградени 3580 км междуселищни оптически рингове и 830 км селищни оптични линии. До края на тази година трябва да бъдат положени още 2 400 км оптични кабели, а момента дължината на медната абонатна мрежа на БТК е повече от 60 000 км. Монтираният цифров капацитет е 941 153 линии, по предварителни данни към края на миналата година от тях са продадени около 550 000. Аргумент против сделката беше и планирата за София цифровизация от 70% до следващата година, която щяла да се случи с или без участието на “Вива Венчърс”.
Въпросът обаче, от който синдикатите дори не дотам умело се измъкват е ключовото значение на сделките за БТК и “Булгартабак” за намеренията на все така очакваните големи инвеститори. Очевидно е, че приватизацията на телекома е въпрос на политическо решение. Което пролича и в предложението двете компании да бъдат включени в отделна глава в Закона за приватизация и следприватизационен контрол с цел в бъдеще да бъдат избегнати проблемите със съдебната намеса в раздържавяването.
Очевидно е и, че колкото и да струва мрежата или материалната база на компанията, не това е водещо за сделката. А пазарните условия в момента на осъществяването й. Така че нека не преиграваме с твърдението, че всеки българин е убеден, че БТК е национална ценност. Всеки българин иска качествени и евтини комуникации, за да може да си върши работата. Не цената на телекома е реалният проблем, а качеството на услугите, които са важни за бизнеса и развитието на пазара. Защото колкото и пари да дойдат от продажбата на БТК, те ще се стопят без особен ефект за икономиката.
Що се отнася до мита за естествения монопол в телекомуникациите, той твърде бързо беше поставен под въпрос от намерението на “Булгаргаз” да конкурира БТК в сферата на бизнес услугите. Твърде вероятно е в играта да се включат и останалите държавни монополисти, които имат изградени мрежи. Така че каквито и да са опитите за нормативно регламентирано удължаване на монопола на националния телеком, ясно е, че забавянето на сделката не е в негова полза.
В крайна сметка надделя желанието за изход от омагьосания кръг от преплетени политически, икономически, социални и прочие аргументи. Доволни от решението на прокуратурата се оказаха избрания купувач, предизвикалата целия шум опозия, както и транспортният министър Пламен Петров, на чиято подкрепа се осланяха синдикатите. Поне на пръв поглед кризата е на път към разрешаване. Безспорно продължаването на преговорите по сделката е осъзнат положителен знак за така желаните бъдещи инвеститори. Правителството може да си отдъхне, а АП получи признание, че си върши работата. Но заедно с това на нея е прехвърлена и отговорността от неминуемите бъдещи скандали, които се очакват от страна на всички пряко или не толкова заинтересувани от развитието на сделката. В резултат на всичко това “Вива Венчърс” изрази готовност за подобряване на финансовите параметри по сделката, което със сигурност ще бъде използвано. Но приватизационното ведомство и този път ще трябва да стъпва по натрошени стъкла и на свой да направи отстъпки в условията, които поставя на инвеститора.

Елена Маркова
markova@sof.bg