Комасацията на земеделска земя така и не успя да се случи през последните 30 години. Към днешна дата тя е раздробена на 900 000 парчета и е с различни собственици. Това стана ясно по време на форума „Състояние, проблеми и перспективи пред селското стопанство през призмата на поземлените отношения“, организиран от Асоциацията на собствениците на земеделски земи в България.
Напояването наред с раздробеността е друга пречка пред ефективното обработване на земеделска земя и затрудняват на подобна инвестиция да се гледа дългосрочно, а това, от своя страна, пречи на развитието на интензивно земеделие и влияят негативно върху почвеното опазване.
Не са редки случаите на кражба на земя и нейното незаконно ползване. „Недостатъчна защита на неприкосновената частна собственост. Продължават опитите, макар и в по-малък мащаб за кражба на земеделски имоти. Свидетели сме на случаи, в които съзнателно се избягва сключването на договори за ползване – наем или аренда на земеделска земя от страна на ползвателите“, каза председателят на Асоциацията на собствениците на земеделски земи в България Стайко Стайков.
Комасацията продължава да е воденичен камък на врата на собствениците на обработваеми земи или т.нар. „бели петна“ (бел. ред. собственици които не обработват земята си и не са сключили договор за наем или аренда). Подобна картина не се наблюдава в никоя друга държава, заявиха участниците във форума. „Ако преди време годишно на това основание се обработваха близо 2 млн. декара, то към момента реалистично цифрата е не повече от 1.2 млн. декара и поради това смятам, че проблемът може да бъде решен“, коментира Стайков.
Според него, ключово за решаване на проблемите в сектора е обединяване на земеделците в Камара, чиято основна задача е да създаде изцяло ново поземлено законодателство. „Когато сме обединени, може да направим нов закон за земята и с него ще излезем със становище пред министерство на земеделието и няма да се връща после този закон и да се коментира в кулоарите на парламента, че „те земеделците не могат да се разбера. Искат от нас да им направим закон“. Смятам, че е задължително да се обединим в Камара и да няма няколкостотин браншови организации“.
Правоохранителните органи обаче също трябва да следят за неприкосновеността на частната собственост. „Белите петна намаляват, но фалшивите договори „на коляно“ се увеличават. Аз лично водя много дела, без резултат, защото определени хора си позволяват да подписват и да правят фалшиви договори. Този въпрос трябва да бъде решен, защото дали ще го кажем „бяло петно“ или „договор на коляно“ или „фалшив договор“, това пречи на младите хора, които искат да се върнат в България, да имат силна законодателна уредба“, казва Стайков.