Имоти за държавни нуждисе откупуват по пазарни цени

, Собствениците на земи около летището вече получават определените обезщетения за отчуждените им имотиОтчуждаването на недвижими имоти на физически и юридически лица е начин за придобиване на собственост от държавата. Той има своето особено място и специфики.Заради голямата социална и правна значимост на последиците от този акт, както и защото възможността за отчуждаване на практика се свежда до ограничение на частната собственост. Откупуването й за държавни нужди винаги е било стриктно и точно регламентирано. Българското законодателство е уреждало този правен институт още от 1879 г. - повече или по-малко либерално.
Конституцията на Република България от 1991 г. допуска
принудително отчуждаване на частни имоти за държавни нужди
само въз основа на закон при определени условия. Законът за държавната собственост определи процедурата за принудително отчуждаване на имотите - частна собственост за държавни нужди.
Практиката на областната администрация на област София показа, че тази процедура не е достатъчно ясна на засегнатите лица, обяснява областният управител на София Росен Владимиров. Според него едно достъпно обяснение на отчуждителната процедура е повече от необходимо, за да се избягват занапред излишни недоразумения от страна на собствениците.
У хората цари недоверие, когато става въпрос за вземането на имотите им. Те се опасяват, че имотите им ще бъдат взети за жълти стотинки.
Трябва категорично да се подчертае, че новото законодателство допуска отчуждаване на частни имоти само
срещу равностойно имотно или парично обезщетение което задължително е по пазарни цени.
Отчуждителният ефект настъпва в резултат на определена процедура, т.е. на действия на различни ведомства по различно време, обяснява Росев Владимиров. Тази процедура води до прекратяване правото на собственост на гражданите, за което те получават определено обезщетение, и преминаването на имота им в публична собственост на държавата.Съществен въпрос, свързан с отчуждаването, са предпоставките, при наличието на които държавата може да пристъпи към принудителното отнемане на частната собственост.
За да се започне процедура по отчуждаване, трябва да са анлице следните предпоставки:
1. Държавната нужда да не може да бъде задоволена по друг начин;
2. Отчужденият имот да става публична държавна собственост;
3. Влязъл в сила подробен устройствен план, по силата на който имотът е предназначен за такива държавни нужди и става публична държавна собственост (изработването на подробните устройствени планове и влизането им в сила е отделна процедура);
4. Предварително и равностойно обезщетение.
След като тези условия са налице, заинтересованото ведомство прави мотивирано искане до министъра на финансите и министъра на регионалното развитие и благоустройството за отчуждаване на имота. Министърът на финансите се произнася по финансовата обезпеченост на отчуждаването, а министърът на регионалното развитие и благоустройството - по останалите условия.
След одобряване на искането от двамата министри преписката се изпраща на областния управител за извършване на
самото отчуждаване
т.е. за придобиване собствеността от физическите или юридическите лица.
В 7-дневен срок от получаване на одобрението от двамата министри областният управител прави предложение до собственика на имота, в което се посочват потвърдената от министъра на финансите и министъра на регионалното развитие държавна нужда, начинът на обезщетение и цената на имота.
В едномесечен срок от така направеното предложение собственикът на имота е длъжен да даде писмено съгласие или възражение до областния управител. Ако в този срок собственикът не уведоми областната администрация, се счита, че е съгласен с предложението.
При съгласие областният управител сключва
договор за покупко-продажба или замяна в нотариална форма
Нотариалната форма се изисква по българското законодателство за доказване действителността на сделката. Тъй като покупко-продажбата на недвижим имот е формална сделка, неспазването на предписаната в закона форма води до нищожност.
Ако собственикът не е съгласен
изцяло или отчасти с предложението, областният управител провежда с него преговори в едномесечен срок от получаване на възражението. Ако и на тези преговори не се постигне споразумение, в 14-дневен срок областният управител отправя
искане до окръжния съд по местонахождение на имота
за допускане на отчуждаването. Решението на съда е окончателно и има силата на отчуждителен акт. Проблемът е обаче за колко време ще се стигне до решение от страна на съда. Практиката показва, че подобни дела могат да се протакат до безкрайност.
Обяснена така накратко, отчуждителната процедура показва последователността и действията на различните административни органи за постигане на крайната цел - отчуждаването на частен имот за държавни нужди.
Действията на областния управител
макар и нагледно най-важни, тъй като той финализира процедурата, не са решаващи. Те са зависими от коректно извършената от другите участници в процеса подготовка. Но тъй като собствениците контактуват само с областния управител, те смятат, че решаването на конкретните им проблеми по отчуждаването зависят единствено и само от управителя.Проведените действия по отчуждаване на имотите за летище София показват, че предлаганите цени са действително пазарни, тъй като дори и тази малка част от собствениците, които възразиха първоначално и преписките им бяха отнесени в съда за решаване, прекратиха съдебните производства и си получават определеното за имотите обезщетение, твърди Росен Владимиров.
Виолета СТОЕВА
stoeva@sof.bg