Днес е модерно да се говори за екология, енергийна ефективност, саниране. Постигането на успехи в тези сфери обаче изисква съчетаване между ясна стратегия на държавно ниво, дългосрочни планове и експерти, които както да предложат, така и да реализират енергийната ефективност.
България
За периода 2014-2016 г. страната ни възнамерява да заложи 3% спестяване на енергия. Предстои да бъде изготвен и национален план за сградите с нулево потребление на енергия. Това каза инж. Николай Налбантов по време на форум посветен на енергийната ефективност на сградите организиран от Германо-българската индустриална и търговска камара.
По отношение на досегашната програма за спестяване на енергия домакинствата се представят по-добре, отколкото бизнеса. Последните са успели да изпълнят малко над 40% от програмата, която приключи през 2012 г., сочат данните на Агенцията за устойчиво енергийно развитие. В същото време при домакинствата се отчита преизпълнение на целите. „Общо 7.2 млрд. лв. са необходимите до 2020 г. инвестиции за осъществяване на целите за национални енергийни спестявания”, каза Ивайло Алексиев, изпълнителен директор на Агенцията.
„Необходими са ви интелигенти предприятия с интелигентни решения”, каза Дирк Калуза от Eclareon.
Германия
Високи цели си е поставила Федералната република по отношение на енергийната ефективност. До 2020 г. плановете са делът на енергията от възобновяеми източници да нарасне с 35%, а към 2050 г. – с 60%. С 20% трябва да бъде намалено потреблението на топлоенергия до 2020 г. За постигането на всичко това ще бъдат въведени стандарти за климатично неутралните сгради. В същото време ще се доразвиват стимулите за интегриране на възобновяемите източници в топлоснабдяването.
Германските домакинства харчат най-много за топлоенергия – 72% от цялото потребление на енергия. 13% е делът на енергията за топла вода, а останалите 15% се използват за електричество. „Тъй като над 70% от потреблението на енергия от домакинствата отива за отопление, усилията на властите са насочени към енергийната ефективност на жилищата”, каза Калуза.
Целта на Германия към 2050 г. е повишаване в пъти на доставка на енергия от възобновяеми източници, минерални горива и пестене на енергия посредством енергийна ефективност. Плановете на Германия е да се откаже от ядрената енергия през 2020 г.
„Още при планирането и строителството трябва да се мисли за края на жизнения цикъл. Днес в края на жизнения цикъл на сградата тя се разрушава. Суровините, които са използвани са различни и повече не могат да бъдат сортирани или дори да има това желание сортирането е свързано с големи разходи, а рециклирането на много от суровините невъзможно. Нека вземе пример с автомобилите. Днес една кола може да бъде разглобена на части, които да се сортират и рециклират. При сградите това е много трудно”, обясни Мориц Райнингер от Германския съвет за устойчиво строителство. той даде за пример една съвременна сграда, която е със стъклена фасада. Обикновената фасада се състои от 15 слоя, а „къща със стъклена фасада може да бъде разрушена и да се ползва стъклото. Отделните модули могат да бъдат разглобени”, казва Райнингер. Предимството на стъклената фасада е, че с помощта на съвременни технологии през лятото силното слънцегреене може да се изолира, а през зимата да се запази топлината в помещенията.
„За да се предотврати слънцегреенето през лятото може да се направят скосени покриви. Архитектите трябва да съобразят изложението на помещенията съобразно климатичните условия. Разстоянието на сградите се определя от това дали искаме да има засенчване една друга или не. Най-важното за горещите региони е да се предотврати силното слънчево лъчение, тъй като така се прахосва енергия”, казва Тобиас Бубе от Rolf Disch Architekten. Съобразно климатичните условия в България би било по-целесъобразно да се строят компактни сгради, тъй като е важен достъпът до осветление, а по отношение на засенчването най-добрият вариант е външно мобилно засенчване.