Помирителна среща за зелените площи нажежи страстите между граждани и чиновници

Неправителствени организации и представители на Столичната община направиха опит за помирителна среща за бъдещето на градинките в София. Разговорът беше организиран по повод избухналия във вторник скандал между сдруженията, които се скараха кой да присъства на обсъждането през есента под патронажа на американския посланик Джеймс Пардю. Гражданите, които първи повдигнаха въпроса за строежите в парковете, протестират срещу намеренията в решаващото обсъждане през септември да участват преобладаващо чиновници. Организациите, които защитиха градинките, са 11, а на кръглата маса има място само за три.

На срещата първи взе думата арх. Димитър Ковачев от общината, който представи градоустройствения план за зелените зони. Той призна, че макар и с недостатъци този проект е оптимален за възможностите на София. По негова информация в момента обществените паркове са 3.9% от площта на столицата, или средно се падат по 15-16 кв.м на човек. Изготвяният вече пет години план дава три прогнози за развитие на зелените площи - песимистична, реалистична и оптимистична. В най-лошия случай до 2020 г. моментното състояние ще се запази, каза Ковачев. При реалистичния вариант парковата площ на глава от населението ще се увеличи със средно по 10-12 кв.м, а ако нещата се наредят по най-добрия възможен сценарий, зелените площи ще достигнат до 35-40 кв.м на човек през 2020 г., добави той.

Тази презентация предизвика разпалени спорове сред аудиторията, като най-активен беше арх. Димитър Димитров. Той открито атакува нереалистичната според него информация, представена от колегата му. Диспутът прерасна в лични нападки и обвинения между експертите, хората на общината и гражданите, които се наричаха помежду си некадърници и некомпетентни. Модераторът на срещата - омбудсманът Антоанета Цонева, едва успя да въдвори ред и да насочи дискусията към по-конструктивни критики.

След това думата взе председателят на комисията по околната среда към общината Нели Манова. Според нея едва 40 процента от събираните от софиянци данъци отиват за поддръжка на града, което е крайно недостатъчно да се изкупят реституираните вече зелени площи. "Така се лимитират възможностите за развитие на озеленителната система. Все пак общината си има приоритети като здравеопазването например. Озеленяването обаче не е сред тях", обясни тя. Това изказване взриви краткотрайния мир в залата, като викащите така и не успяха да си чуят аргументите. Уморени от страстите, участниците в дискусията все пак постигнаха съгласие по няколко предложения за следващата работна група в края на юли. Единодушно беше приета необходимостта от система, при която гражданите да се освобождават от част от данъка за зелените площи. В замяна обаче те ще са задължени да намерят фирма, която да ги подържа вместо общината.

Според присъстващите общината трябва да влага толкова средства в поддръжката на дадена зелена площ, колкото собствениците или живущите до нея вложат от себе си във вид на доброволен труд. Участниците се разбраха, че е нужно уточняване на задълженията към озеленяването на столицата както на общината, така и на жителите. "Всеки иска да е чист паркът до него, но не смята за свое задължение да почисти градинката под блока си", каза експерт от Лесотехническия университет.

Накрая спорещите страни си стиснаха ръцете за идеята да посадят по едно дръвче.