Груби нарушения в проекта и изпълнението на строежа на срутилата се на 27 декември м.г. сграда в София установи до този момент проверката на градската прокуратура. При инцидента загина един от работниците и петима бяха ранени. Но дали неправилните изчисления, спестената арматура или използваните некачествени материали, както и неспазването на правила за безопасност могат да обяснят всичко, което се случва с този бранш у нас?
Свидетели сме на небивало строителство, особено в големите градове и курортите, което би било чудесно, ако така очевидно не се пренебрегваха функционалността на средата, естетическият є облик, потребностите от нормални комуникации. Възможно ли е да не се спазват елементарните принципи на градозастрояването? Да се унищожават детски площадки и паркове, създавани десетилетия? Училищните дворове да се превръщат в паркинги? Да няма достъп до сгради? Примери ¬ бол. Например София. Курортите също са добра нагледна илюстрация на безразборно строителство, неоставило дори пространство за дишане на летовниците."Монитор" помоли интелектуалци и граждани да коментират проблема.
Андрей Даниел, художник:
Не бих могъл да имам мнение по този въпрос, защото не съм специалист. Искрено се надявам обаче, че нашите архитекти и инженери проектират съответно на нужните изисквания, а строителните предприемачи просто са честни за количеството цимент и желязо, които влагат в строежите, защото, доколкото съм чувал, ако са по-малко, се случват такива случки като срутвания на сгради. Така беше в Турция преди време, в Южна Корея цял универсален магазин падна и затрупа хора и това беше предизвикано от недобросъвестни строители. В момента живея на 15-ия етаж и качеството на строителството наистина рефлектира в някои мои опасения. Но блокът е на 20-ина години и досега не е показал дефекти от този вид, иначе щеше да се разчуе. Затова е много важно професионалните норми да се спазват, за да е всичко наред. Това не е мнение, а по-скоро една молитва, друго не ми остава.
Митко Димитров, архитект:
Крайно неразумно. Проблемите са огромни. Първо, има преуплътняване на привилегированите от архитектурно-градоустройствена гледна точка места в София, които преди време са били предпочитани за обитаване. Това са квартали и градини като "Лозенец" например. Застрояват се зелените площи и местата за отдих и вътрешно-кварталните градинки в жилищните комплекси, което силно влошава пространствения стандарт на обитателите, осъществява се инвазия към традиционни паркове и масиви. Това ¬ по отношение на въздуха на гражданите.
Друг проблем е прекалено алчното изграждане на новите жилищни сгради с цел да се получи по-голяма квадратура с търговско-спекулативна цел, което естествено не е в интерес на обитателите. Вижте централната градска част на столицата колко е презастроена, покривите си приличат като две капки вода, защото ги използват за жилищна площ, скоро и до мазетата ще стигнат.
Трето. Обръща се внимание на индивидуалния образ на отделните сгради, но пак в интерес на по-бързото им влизане в екплоатация се съкращават редица строителни процедури, като например узряването на положения стоманобетон и по-ранното декофриране, което съкращава сроковете на строеж и носи печалби, но е пагубно за сградите. Да не говорим за занижения строителен контрол и още ред други проблеми.
Всичко това важи за Черноморието. Златните пясъци и Слънчев бряг станаха градски структури, а не курорти. Там пък пространствените стандарти са много по-завишени и има необходимост от паркова среда, край басейните трябва да има зелени площи, а не да са край улиците. Става дума за истинска напаст в строителството, макар и маркирана съвсем накратко.
Веселин Пасев, икономист:
В никакъв случай не можем да кажем, че се строи разумно у нас. Във всяка част на Западна Европа ще видите настилки и ограждения по улиците от 100-150 години. При нас се хвърлят пари за нещо от държавна институция, а друга след месеци го разбива, разрушава и започва да го прави наново. След като се асфалтира улица, се оказва, че ТЕЦ е забравил да сложи тръбите или енергото да положи кабели, копае се и се започва отново. По този начин се действа навсякъде в страната ¬ и в туристическите комплекси, и в населените места. Така от неуредици и некоординирани действия в строителството всяка година се похабяват няколко милиарда лева. Да не говорим за това колко неуредици има в планирането. Всеки, който желае, с малко връзки прави каквито му хрумне промени в градоустройствения план. Затова се получава така, че на един участък от 1 км може да има и 5 бензиностанции. Това е недопустимо в Западна Европа. От друга страна законодателството е такова, че строителният надзор се осъществява от този, на когото се плаща от хора, които работят за инвеститора. Надзорните фирми по Закона за устройство на територията на практика са подчинени на инвеститора и нямат интерес да влизат в конфликт с него. А строителството е толкова мащабно, че държавните контролни органи за надзор не могат да проверят и една десета от обектите.
Димитър Димитров, сатирик:
Малко хаотично се строи. Срещат се и качествените сгради, направени с добри материали. В това отношение нещата са по-добри. Но много от предприемачите са се отдали на печалбарство. Това се вижда с просто око.
Има община, кметство, главен архитект, които отговарят за архитектурния облик, разбира се. За функционалността на строителството. Но както във всички останали сфери, и в тази най-вероятно има корупция. Затова градът се е превърнал в гробница на места. А би трябвало да се равняваме по най-развитите ¬ не да се държим като аутсайдери. Защото сме първите европейци.
Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.