Върховен касационен съд (ВКС) потвърди решението на САС, с което на Станислав Маламов и Велик Корчев са наложени наказания от 20 г. „лишаване от свобода” за грабеж на движима вещ, придружен с убийството на Надежда Куцкова, съобщиха от съда.
Възрастната жена беше удушена в дома си навръх Нова година. Тя е свекърва на съдия Нели Куцкова.
С Решение № 308/12.10.2015 г., постановено по касационно наказателно дело № 974/2015 г., тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) остави в сила решението на Софийския апелативен съд (САС) от 13.03.2015 г., постановено по въззивно наказателно дело от общ характер №140/2015 г. Решението не подлежи на обжалване.
С акта на САС е изменена частично присъдата от 13 ноември 2014 г. на Софийския градски съд (СГС), с която подсъдимите Станислав Маламов и Велик Корчев са признати за виновни в това, че на 31 декември 2013 г. в съучастие помежду си като съизвършители, са отнели чужди движими вещи на обща стойност 400 лв. от жилището на Надежда Куцкова с намерение противозаконно да ги присвоят, като са употребили за това сила и грабежът е придружен с убийството на Куцкова. На двамата са наложени наказания по 12 години и 6 месеца „лишаване от свобода”, които да бъдат изпълнени в затвор при първоначален „строг” режим. Подсъдимите са осъдени да заплатят на Кирил Куцков при условията на солидарност сумата от 50 000 лева – обезщетение за претъпени в резултат на престъплението неимуществени вреди. С потвърденото от ВКС въззивно решение присъдата е изменена в частта относно размера на наложените наказания, като те са увеличени и за двамата подсъдими на 20 години „лишаване от свобода” за всеки един от тях. В останалата й част присъдата е потвърдена.
Според тричленния състав на ВКС подадените от двамата подсъдими касационни жалби са неоснователни. При преценка на наложеното наказание върховните съдии приемат, че правилно осъщественото престъпление е оценено като особено тежко. То разкрива по-висока степен на обществена опасност на извършеното в сравнение със сходни посегателства, като са отчетени възрастта на пострадалата, липсата на необходимост тя да бъде умъртвена с оглед на преодоляване на съпротивата й, начинът на умъртвяването й, взетото преди извършване на престъплението решение тя да бъде убита, използването на нейната доверчивост и не на последно място обремененото съдебно минало на подсъдимите и това, че те са били многократно осъждани за извършени престъпления против собствеността.
Според ВКС законосъобразно въззивната инстанция е преценила, че наказанието на Маламов и Корчев трябва да бъде определено на „доживотен затвор” и впоследствие същото правилно е било заменено с по-лекото наказание „лишаване от свобода” за срок от 20 г. по реда на чл. 58а, ал. 2 от НК (когато е проведено съкратено съдебно следствие пред първата инстанция след съгласието на подсъдимия, ако определената от съда присъда е доживотен затвор без замяна, тя се заменя с лишаване от свобода от 20 до 30 г.).
Касационният съд не възприема оплакването, че определеното наказание има характер на отмъщение и не би гарантирало превъзпитанието на двамата подсъдими. „Вярно е, че тази цел, очертана в разпоредбата на чл. 36 от НК, има съществено значение, но е вярно и това, че наред с нея при определяне на наказанието следва да се отчита и генералната превенция, а същата налага изолирането на двамата подсъдими от обществото за срок не по-малък от отмерения от въззивния съд. Евентуалното му намаляване би било, от една страна, незаконосъобразно, тъй като би направило невъзможно превъзпитанието им, а от друга, е неоправдано с оглед личността на подсъдимите и извършеното от тях престъпление”, пишат в мотивите си върховните съдии.