Стрелецът от Лясковец описа действията си през март миналата година като неизбежна самоотбрана, съобщи Дарик.
„Кълна се в Бог и във всчки светии, че не съм виждал Емил Шарков. Не съм говорил с него, не съм се целил в него и не съм го убил", заяви пред съда Петко Петков, когато му бе дадена последна дума. Той бе категоричен, че в трагичната утрин на 14 март миналата година неговите действия са били неизбежна самоотбрана, за да защити живота и здравето си и майка си.
„Съжалявам за станалото. Жертвите сме аз, майка ми, семейство Шаркови и едно дете, което остана сирак. Нямам вина за случилото се. Бях нападнат без причина в дома си. Отговорността трябва да поеме ръководството на МВР, което изпрати при мен баретите", каза още Петков. Той твърди, че петната от кръв не са доказателство. Според него аудио записът от самата акция е фалшифициран.
Защитата на стрелеца от Лясковец пледира за напълно оправдателна присъда.
„Операцията започна със стрелба и взривове на гранати, а това не се чува в записа. Не съм разговарял с Емил Шарков, нито с други барети, както се твърди. Настоявам записът да бъде проверен в БАН, но не и в полицията, където ще бъде манипулиран. Не съм очаквал МВР да ме атакува, защото не съм криминално проявен", заяви Петко Петков.
Той разказа в съдебната зала, че криел пушките в стаите на жилището си, увити в чаршафи, защото се страхувал някой да не влезе в дома му и да го застреля със собствените му оръжия. „Майка ми се ядосваше, когато не държах пушките в каса. Слагах ги под леглата без патрони, че ако ги намери майка ми да не се простреля с тях или пък да нарани мен", обясни Петков.
Прокуратурата иска доживотен затвор за стрелеца от Лясковец.
Присъдата на стрелеца от Лясковец ще бъде произнесена на 19 ноември. Той вероятно ще обжалва решението на Окръжния съд пред апелативната инстанция, защото настоява да бъде направена възстановка на акцията и случилото се в злополучния ден в дома му.