Преди 110 години, на 12 декември 1915 г., в Хобокен, щата Ню Джърси, се ражда Франк Синатра – артистът, който не просто променя популярната музика, а задава стандарта за това какво означава да си звезда през ХХ век. Повече от певец, повече от актьор, Синатра се превръща в културен феномен, чието влияние се усеща и днес – в музиката, киното и самата идея за артистична харизма.
Франк Синатра израства в семейство на италиански имигранти и започва кариерата си през 30-те години като вокалист в бигбенд формации, включително оркестъра на Томи Дорси. Именно там той оформя характерния си стил – плавно фразиране, прецизен контрол на дъха и емоционално разказване чрез песента. През 40-те години вече е самостоятелна сензация, идол на милиони фенове, а истерията около концертите му е сред първите прояви на модерната попкултурна слава.
Кариерата му обаче не е лишена от спадове. В началото на 50-те Синатра изпада в творческа и лична криза, губи договори и популярност. Завръщането му идва с киното. Ролята му в „Оттук до вечността“ (1953) му носи „Оскар“ за поддържаща мъжка роля и рестартира кариерата му както в Холивуд, така и в музиката. Следват години, смятани за златен период – албумите за Capitol Records, сред които „In the Wee Small Hours“, „Songs for Swingin’ Lovers!“ и „Only the Lonely“, днес са канон в историята на популярната музика.
През 60-те Франк Синатра вече е институция. Той основава собствен лейбъл – Reprise Records, събира около себе си легендарната Rat Pack заедно с Дийн Мартин и Сами Дейвис Джуниър и се превръща в символ на елегантния, уверен мъжки образ. Песни като „My Way“, „Strangers in the Night“ и „Fly Me to the Moon“ надхвърлят жанровите рамки и се превръщат в универсални културни маркери.
Паралелно с артистичната си кариера, Синатра е активна и противоречива обществена фигура. Връзките му с политици, включително с президент Джон Кенеди, както и предполагаемите му контакти с мафията, често попадат във фокуса на медиите. Самият той никога не успява напълно да избяга от тези сенки, но и не позволява те да засенчат приноса му към изкуството.
Франк Синатра умира през 1998 г., но наследството му остава живо. Албумите му продължават да се преиздават, песните му звучат във филми, сериали и реклами, а младите изпълнители често го посочват като вдъхновение.
Десетилетия след смъртта му и 110 години след рождението му, „Гласът“ остава еталон – за стил, за интерпретация и за онази трудно уловима магия, която превръща добрия изпълнител в легенда.