Чешкото студио Metanoia Creatives е сред финалистите с „Incidence“. Проектът изследва постоянната промяна в градската среда чрез ритъм, цвят и движение. Идеята не е зрителят да запомни една конкретна сцена, а общото усещане, че е обгърнат от визуалния и звуковия ритъм на града.
Китайското студио SKGPLUS, основано от дигиталния артист Гонг Зен, участва с „PINK PUNK“. Работата е вдъхновена от легендарната стрийт артистка Lady Pink и интерпретира „градския пулс“ като вътрешен духовен ритъм. Историческите фасади на София са преобразени чрез розови тонове, пънк символика, анимационни персонажи и скрити визуални детайли. Технически проектът е особено сложен заради необходимостта от синхронизация между три сгради и обща резолюция, достигаща близо 17K.
Състезателната част включва две големи награди – Награда на журито от 10 000 EUR и Награда на публиката от 10 000 EUR. Всеки финалист получава по 3000 EUR. Публиката може да гласува чрез мобилното приложение на LUNAR във вечерите между 17 и 19 септември, а победителите ще бъдат обявени на 20 септември.
Проектите се оценяват както по художествената им концепция и въздействие, така и по това доколко са адаптирани към огромните фасади на Ларгото. В международното жури участват представители на фестивалната, културната, артистичната и технологичната сцена, сред които Биргит Лил-Шнабл от Klanglicht, заместник-кметът на София по култура Ирина Дакова, креативният директор Мариано Леота, основателят на MP-STUDIO и LUNAR Марин Петков, Петер Цветния от Christie Digital Systems и изкуствоведът Радослав Механджийски.
LUNAR се провежда за пета година. От създаването си фестивалът е представил повече от 170 светлинни произведения на над 70 артисти и артистични колективи от цял свят. Темите в програмата традиционно засягат устойчивото развитие, образованието, технологичния прогрес, културното многообразие и отношението към градската среда.
Специалното издание „Светлините на София“ продължава до 20 септември, като входът е свободен. Основната сцена е площад „Независимост“ и пространството на Ларгото, където в рамките на няколко минути архитектурата на центъра се превръща в част от самото произведение.