Истинският артист не признава състезанието. За него няма класации, състезания и по-по-най... За него не съществуват дрязги, сплетни и мерене на рейтинги и други работи. Когато види творба, която му харесва и отговаря на вътрешния му критерий, той искрено се радва. Защото е открил брат по съдба в този объркан свят. И защото знае, че красотата ще спаси света.
А светът определено се нуждае от такова...
И повярвайте ми, то (спасението) не дебне отвсякъде.
Когато види нещо не дотам изпипано, истинският артист просто замълчава и не оплюва. Не дава съвети и не прави забележки на другите автори...
Защото знае, че не всеки опит е успешен.
И трябва да се уважава.
За истинският артист мерилото за успех са не мимолетните ръкопляскания, а достигането на високият му вътрешен критерий...
Истинският артист знае, че всякакви гилдии, съюзи и прочее, и организиран артистичен труд са скривалище за кариеристи.
Истинският артист не чака помощ от "държавата".
Той знае, че неговият занаят се е зародил по агорите, площадите и мегданите...
Той знае, че може да разчита само на себе си и на онази частица от Господ Бог в себе си, дарил му милостиво част от своята гениалност да пресъздава Света.
Истинският артист изповядва самотата като своя религия и почита тишината на чуждите души. Той не вдига шум, не кряска. Не се кичи с ордени, звания и награди.
Истинският артист е добър човек.
Модерността не е неговата стихия.
Пише, рисува, свири, пее, вае, танцува, снима за всевечните неща.
Раждане, смърт, любов, вяра, надежда, грях, приятелство...
И знае, че негов единствен съдник е Времето.
Когато видите такъв човек, погледнете го в очите.
Там, някъде в недрата на очите му, ще съзрете и частица от себе си.
Дано тази частица не е забравена завинаги.