За истинския артист

Истинският артист не признава състезанието. За него няма класации, състезания и по-по-най... За него не съществуват дрязги, сплетни и мерене на рейтинги и други работи. Когато види творба, която му харесва и отговаря на вътрешния му критерий, той искрено се радва. Защото е открил брат по съдба в този объркан свят. И защото знае, че красотата ще спаси света.

А светът определено се нуждае от такова...

И повярвайте ми, то (спасението) не дебне отвсякъде.

Когато види нещо не дотам изпипано, истинският артист просто замълчава и не оплюва. Не дава съвети и не прави забележки на другите автори...

Защото знае, че не всеки опит е успешен.

И трябва да се уважава.

За истинският артист мерилото за успех са не мимолетните ръкопляскания, а достигането на високият му вътрешен критерий...

Истинският артист знае, че всякакви гилдии, съюзи и прочее, и организиран артистичен труд са скривалище за кариеристи.

 

Истинският артист не чака помощ от "държавата".

Той знае, че неговият занаят се е зародил по агорите, площадите и мегданите...

Той знае, че може да разчита само на себе си и на онази частица от Господ Бог в себе си, дарил му милостиво част от своята гениалност да пресъздава Света.

Истинският артист изповядва самотата като своя религия и почита тишината на чуждите души. Той не вдига шум, не кряска. Не се кичи с ордени, звания и награди.

Истинският артист е добър човек.

Модерността не е неговата стихия.

Пише, рисува, свири, пее, вае, танцува, снима за всевечните неща.

Раждане, смърт, любов, вяра, надежда, грях, приятелство...

И знае, че негов единствен съдник е Времето.

Когато видите такъв човек, погледнете го в очите.

Там, някъде в недрата на очите му, ще съзрете и частица от себе си.

Дано тази частица не е забравена завинаги.