Не съм литературен критик, но имах честта да съм от първите, прочели новия роман - "Рафаел" на Леа Коен.
Това пише в профила си във Фейсбук Илия Вълков.
Споделям като човек, който обича да чете. Вероятно е да има книги, които да се появяват в точно определен момент, за да те ударят в слънчевия сплит. Особено във време, в което виждаш как комфортното поведение се сгъстява в своя социален екстракт, усилва разделение и създава магически обобщения.
"Рафаел" не е само исторически роман за 20-те и 30-те години на "царска България", но и предлага свободни валенции за осмисляне на сложни процеси и състояния.
Без какъвто и да е патос историята в "Рафаел" те пренася в години, в които за България, а и за София, настъпва модернизиране и европеизиране, архитектурата процъфтява, Париж и Виена навлизат в бита на градския човек.
Появяват се първите луксозни кабриолети, кафенетата стават център на интелектуални беседи. Това е и времето, когато е извършен най-жестокият атентат в Европа - взрива в катедралата "Св. Неделя", политическите преврати се прескачат като бълхи.
И междувременно една еврейска фамилия участва в създаването на стандартите в българската парфюмерия. Рафаел, неговото семейство и парфюмерийната фирма "Жермандре", са основни герои в романа. И през живота на Рафаел се разказва за красотата на епохата, но и за злобата към успелия човек, конформизма на времето, омразата към другия, гоненията срещу евреите. Романът има свой драматичен обръч, между датите 16 април 1925 г. и 16 април 1943 г. И се оказва, че не е случайно.
*Заглавието е на редакцията