Звездите от тв сериалите „7 часа разлика” и „Стъклен дом” Пенко Господинов и Луиза Григорова се събират на сцената на Варненския драматичен театър за постановката на „Вуйчо Ваньо”, чиято премиера е на 23 октомври. Режисьорът Пламен Марков ги е избрал за ключовите роли на д-р Астров и Елена Андреевна в известната Чехова пиеса, която се поставя за пръв път в историята на един от най-старите български драматични театри. В актьорския екип на професора са още звездите на трупата Стоян Радев (награда „Икар“ за ролята на Ричард ІІІ), Михаил Мутафов (носител на няколко приза „Аскеер“), Веселина Михалкова, Гергана Плетньова (от филма „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа“), Пламен Димитров и др. Фотосесията и афишът за спектакъла са дело на друг ас от "7 маса разлика" - актьора Симеон Лютаков.
От театъра ни предоставиха интервю на Виолета Тончева с известния актьор Пенко Господинов, чиято възходяща професионална кариера започна преди няколко години именно от Варна.
Благодарение на режисьора Пламен Марков отново ще ви видим на сцената на Драматичен театър „Стоян Бъчваров”. Какво означава това завръщане за вас?
Практически не съм се отказвал, а и не съм се разделял с Варненския театър. С Мишо Мутафов и Стоян Радев продължаваме да сме заедно в „Пухеният” на режисьора Явор Гърдев в столицата. Неотдавна изиграхме стотното представление в Театър 199, така че идването ми сега във Варна не е завръщане, а по-скоро глътка свеж въздух. Ежедневието ми в София е много натоварено и разнопосочно – всеки ден започва с репетиции, продължава със снимки и занимания в НАТФИЗ, където преподавам, за да завърши със спектакли. Предимството на Варна е, че можеш изцяло да се потопиш в атмосферата, в която работиш.
След последната ви роля тук в „Крум” от Ханох Левин сега продължавате с „Вуйчо Ваньо” – първа постановка на това Чехово заглавие във Варна. За вас обаче то не е първа среща с Чехов. Има ли нещо особено в нея?
Играл съм в постановките на „Чайка” на режисьорите Боян Иванов и Маргарита Младенова, при това в една и съща роля – на Трепльов. Това бяха два съвсем различни погледа към Чеховия свят, сега Пламен Марков прави трети прочит. За мен - доста неочакван. Безжалостен. Докторски безжалостен. Още повече, че играя ролята на д-р Астров, който е и лекар.
Двойна терапия.
Театърът поначало има терапевтична функция. Това, което театърът дава, не може да се сравни с нищо друго. То прави живота пълноценен и по-истински, отколкото реалния живот.
„Който е изпитал насладата от творчеството, всички други наслади за него вече не съществуват”, както е казал самият Чехов.
След толкова години нямам отговор какво точно е театърът. Въпрос, утеха, болка... Пазя се от крайни оценки. Човек може да бъде цялостен само във фантазния свят.
Една от героините във „Вуйчо Ваньо” говори за „таланта да живееш”. Има ли връзка с таланта да играеш в театъра?
Елена Андреевна го казва. Да, има връзка с любовта и с оная тайна, която човек представлява сам за себе си и на която той се надява да получи поне минимален отговор. Кое е по-интересно – да изследваш другите или да изследваш себе си? Изследвайки другите, човек научава повече за себе си. За да се намери, непрекъснато търси помощ от другите. Само така би могъл да отговори на вечния въпрос „Кой съм аз?”
Чехов е ваш автор...
Така ли мислите? Да, обичам да работя негови текстове. Чехов е един от гениите на театъра. Той промени отношението към театъра, към човека като цяло. След Чехов театърът вече не е същият. Той показва човека, какъвто е и това има нужда от интерпретация. Чехов не идеализира театъра и се дистанцира от героите си. Това ми харесва. И моят поглед е такъв.
Защо, наред с ролите в театъра, киното и телевизията, решихте да се занимавате и с преподавателска дейност в НАТФИЗ?
Чувствам го като дълг. Към тези, които са ми предали отношението си към театъра. Струва ми се, че и аз трябва на свой ред да пренеса посланието. Дължа всичко на театъра. Всичко, което съм, и всичко, което ще бъда.
Какво представление очаквате да стане „Вуйчо Ваньо”?
Убеден съм, че ще стане много добро представление. Пламен Марков обича актьорите и те го усещат. Важно е, защото когато си на сцената, подобно отношение те окрилява и те кара да вложиш всичко от себе си. Пламен Марков не прави компромиси с разпределението, така че когато каже: „Да, ти си човекът за тази роля”, ти се чувстваш избран. Призован.
Защо ни е необходим Чехов днес?
За да се възстанови нарушеният баланс. Ние залитнахме в недобра посока, дехуманизирахме се, станахме консуматори. Време е да си припомним, че човек има друго предназначение. Трябва да направим света по-добро място за тези, които идват след нас. В този смисъл Чехов е като камбана за събуждане, за панихида, за точно време.