На 29 май излиза българското издание на „Заветът на Нострадамус” – новия роман на Том Егеланд, автор на „Евангелието на Луцифер”, „Пазителите на завета” и „Краят на кръга”. Любопитно е, че в „Краят на кръга” (2001) сюжетът и героите са същите като в публикувания две години по-късно бестселър на Дан Браун „Шифърът на Леонардо“ (2003).
Отново странно обстоятелство е, че действието на най-новите романи на Том Егеланд и Дан Браун се развива на едно и също място – във Флоренция. Разликата е, че герой на първия е Нострадамус, а на втория – Данте. И че „Заветът на Нострадамус” е публикуван година преди „Ад”. Дали отново Дан Браун не е по дирите на Том Егеланд?
Кой е Нострадамус?
Мишел дьо Нострадам (1503-1566) е един от най-прочутите пророци. Роден е в малкото френско градче Сен Реми дьо Прованс. Изучава медицина и билкови лечения. По време на чумната епидемия открива средство за предпазване от чума. Има видения за бъдещето, които записва и по-късно издава в книгата „Столетия” („Центурии” - 1555 г.). В тях има предсказания за събития от световната история. Те са в 4 части, всяка от които по 100 катрена (строфи от четири стиха). Предсказанията му са кодирани: в първите букви на катрените е даден кодът за разчитане на датите и имената на предсказанията, като всеки стих означава определено число.
Нострадамус, за да избегне преследване от Светата инквизиция, допуска „грешки”, които допълнително затрудняват разчитането на текстовете. „Центуриите” имат 970 четиристишия, което означава, че предсказанията достигат до седмото хилядолетие - но катрените, отнасящи се за събитията след 2300 г., са загубени. Нострадамус не оставя писанията си в хронологичен ред, а нарочно разбърква подредбата на страниците.
Нострадамус не е преследван от Инквизицията заради закрилата на Катерина Медичи (под чието давление е устроена „Вартоломеевата нощ”). Пророкът е обсипан с привилегии и триумфира с точните си предсказания: смъртта на крал Анри ІІ Валоа и скоропостижната смърт на престолонаследника крал Шарл IX. Другото най-известно предсказание е свързано с падането на колене на Нострадамус пред млад монах от францисканския орден - 19 години по-късно монахът става папа под името Сикст V.
Недостатъчно известен факт е, че Нострадамус е имал контакти и с други представители на прочутата флорентинска фамилия Медичи. За това разказва Том Егеланд в книгата си „Заветът на Нострадамус”, която излиза на български в издание на „Персей”.
Кой е Том Егеланд?
Том Егеланд е норвежки писател, преведен на повече от 20 езика, а книгите му оглавяват топлистите за бестселъри. Първият му голям хит е романът „Краят на кръга” (2001). В публикувания две години по-късно бестселър на Дан Браун „Шифърът на Леонардо“ (2003) читателите откриват смайващи прилики както в сюжета, така и в главните герои.
В дъното на всичко е тезата, че Иисус е бил женен за Мария Магдалена и двамата са имали потомство; албинос е сред главните герои и в двата романа; и в двете книги главната героиня се оказва едновременно последният жив потомък на Христос и Мария Магдалена, и дъщерята/внучката на последния велик магистър на таен орден.
Не закъсняват и обвиненията към Дан Браун в плагиатство, раздухани от световните медии. Самият Том Егеланд не предприема съдебни действия, а насочва вниманието си към писането на следващите си книги, разбулващи нови исторически и библейски загадки.
На български са издадени романите на Том Егеланд „Евангелието на Луцифер“, „Пазителите на завета“, „Краят на кръга“ и „Нощта на вълците“, а сега излиза и най-новият му – „Заветът на Нострадамус”.
Зад всяка от книгите му има големи проучвания на архиви и исторически източници. Така например в края на 2010 г., когато Том Егеланд посети България по покана на издателите си от „Персей”, той беше в разгара на проучванията си за Нострадамус и Медичите. Книгата бе завършена и публикувана през 2012 г., а сега излиза в превод на български.
Отново странно обстоятелство е, че действието на най-новите романи на Том Егеланд и Дан Браун се развива на едно и също място – във Флоренция. Разликата е, че герой на първия е Нострадамус, а на втория – Данте. И че „Заветът на Нострадамус” е публикуван година преди „Ад”. Дали отново Дан Браун не е по дирите на Том Егеланд?
Дългият списък от източници, проучени от Том Егеланд, е приложен в края на новата му книга.
За какво се разказва в „Заветът на Нострадамус”?
Медичите. Могъщо древно познание. Смъртоносни кодове…
Професор Лоренцо Морети е отвлечен от научен симпозиум във Флоренция, след като се е натъкнал на сензационен документ – писмо от пророка Нострадамус до могъщата фамилия Медичи. Писмото е пълно с непонятни шифри, окултни и религиозни препратки. Археологът Бьорн Белтьо е заставен да тръгне по следите на документа и тайните, скрити в него.
В продължение на петстотин години монашеският орден Vicarius Filii Dei издирва писмото на Нострадамус. Монасите смятат, че в него е шифрована тайната за връзката с Бог. Но не само те издирват писмото…
Параклисът на Медичите, църквата „Санта Кроче”, Библиотека Медичи Лауренциана във Флоренция от векове пазят ключовете към мистерията, вълнувала човечеството още от зората на неговото съществуване.
Дали Делфийският оракул, библейските пророци, Нострадамус… не са били жертва на една и съща сила?
Кои са Медичите?
Династия от търговци и хитреци, политици и папи, воини и убийци, херцози и кралски особи. Медичите започват като банкери и управляват Флоренция и Северна Италия в продължение на 300 години, започвайки от XV век. Акушери на Ренесанса и меценати на изкуството, Медичите били жизненоважни за гении като Леонардо да Винчи, Микеланджело и Ботичели. Дори за самия Макиавели. През XVIII век Медичите изчезват от историята. Родът измира.
Какви са въпросите, които поставя книгата?
По какъв начин религиите и вярата в Бога са свързани с парапсихологията и магията? В древността окултизмът е бил част от вярата. Не е имало никакво разделение между окултното, магическото и религиозното. Всичко е било взаимосвързано. Магията е била дарът на боговете за нас, хората. Посредством магията човек е бил способен да се доближи на още една крачка до божественото.
Времето е река, поток от събития и течения, които бавно ни подминават. Всички ние сме част от него. Актьори. Наблюдатели. Неми свидетели. Всеки един от нас е втъкаван в историята. Всички ние живеем на нейната крайна спирка, на последния аванпост на времето. Утрешният ден е обещание. Бъдещето е вечност. Ала миналото ни е общо. Историята. Онази, която познаваме. И онази, за която никой от нас не подозира.
Невинаги се случва библейската интерпретация да е съвсем прецизна. Преди две-три хиляди години не са разполагали с технологичните познания, които имаме днес. Ето защо авторите на Библията са тълкували отделните явления от религиозна перспектива. Всичко се е сдобивало с божествено обяснение.
В частната колекция от писма, документи и ръкописи на фамилия Гонзага е открито писмо до Козимо Медичи, в което Нострадамус е оставил кодове, шифри, ребуси и анаграми - препратки към тайни братства, мистериозни ключове, кървав дъжд, Делфийския оракул, кивота… Какво се е опитал Нострадамус да разкрие на Козимо Велики в това писмо? Нострадамус трябва да е предсказал нещо грандиозно. Нещо опасно. Нещо, което светът не е бил готов да узнае. Нещо, което простолюдието никога не бива да прозре, и това е било от решаващо значение. Нещо за Третата световна война, за края на света, за Армагедон? Комета? Унищожително изригване на вулкан? Религиозна тайна от неподозирана величина?
Бог заповядва на Моисей да изработи светиня за съхранение на скрижалите с десетте Божи заповеди. Но и нещо повече. Пише: Там ще се срещам с тебе. Там Бог ще се среща с Моисей. Ако се вярва на Библията, то кивотът не е бил просто ковчег. Бил е и място за срещи. Място, където Бог да се яви на своя пророк. Канал за комуникация.
Дали Моисей, Делфийският оракул, Нострадамус… не са били жертва на една и съща сила?
Как днешната развита наука би могла да обясни религиозния екстаз? А пророческите видения?...