В редакцията на Факти.бг се получи отворено писмо от Директора на Национална гимназия за приложни изкуства "Тревненска школа" гр. Трявна във връзка с провеждането на Тревненския панаир в непосредствена близост до училището.
Писмото е адресирано до областния управител на Габрово и директорът на Регионалната здравна инспекция с копие до медиите.
Предлагаме ви пълния текст на писмото:
Национална гимназия за приложни изкуства „Тревненска школа” – Трявна е единственият действащ държавен културен институт на територията на Община Трявна. Училището съхранява и развива традициите на Тревненската възрожденска иконописна и дърворезбарска школа. В училището се обучават ученици от цялата страна, които са бъдещето на нацията ни в областта на пластичните и визуалните изкуства. Те са нашия капитал и наше задължение е да им създаваме условия и да ги възпитаваме във висок морал, естетика и култура.
Всяка година около 1 юни – денят на детето, в продължение на три дни, вместо да получаваме поздравление или подкрепа от община Трявна, училището е „обсадено” от шумните бирарии, въртележки и стрелбища на Тревненския панаир. През настоящата година панаира ще се състои на 21, 22 и 23.06.2013 г.
Подобно решение на Общината за разполагането на този панаир е неприемливо. Той е в противоречие със Закона за народното здраве; - като не осигурява нормално водене на учебните занятия в училището със силната чалга, която профанизира децата ни; - с алкохола, който се продава в разположените непосредствено до училището кръчми и миризмата на скара; - блокирани са и двата входа на училището; - дворът на училището се превръща в обществена тоалетна; - създават се предпоставки за кражби и вандалщина от почерпените клиенти в нощните часове; - през почивните дни в общежитието на училището пребивават деца, затова вратата не бива да се заключва, а непосредствената близост на панаира застрашава тяхната сигурност и спокойствие. - след приключване на панаира тротоарите и площадите пред училището приличат на сметище; - и не на последно място гаврата с цялата тази ориенталщина и кич е струпана сякаш нарочно пред НГПИ „Тревненска школа”, иронизирайки обучението ни в естетика, морал и вкус към красивото, а не към профанното.
Всяка година бившият директор на училището и понастоящем аз сезираме Общината. Водих лични разговори по създадения проблем с председателя на Общинския съвет и лично с кмета, но разбиране няма. Напротив, лично кметът ми бе заявил, че той е в правомощията си да решава къде ще бъде панаира и няма да премести неговото място. Подобно поведение е недостойно за един градоначалник. Той трябва да е наясно, че е избран да служи за благото на този град, а не да се гаври с неговата история, култура и бъдеще. Подобно късогледство е пагубно за града и държавата ни. Не може общинските интереси да се поставят над държавните.
Град Трявна е оформил облика си благодарение на постиженията на своите бележити възрожденци от Тревненската дърворезбарска и иконописна школа. Историята на приложното изкуство и дърворезба у нас по особен начин се проектира върху дейността на НГПИ „Тревненска школа”- Трявна и целия образователен процес. Училището възниква естествено върху основата на традиции оставили дълбоки следи в художествената култура на българина през Възраждането. Стремежът да се съхранят традициите на Тревненската възрожденска школа в областта на художествената обработка на дърво води до откриване през 1920 година държавно столарско училище в гр. Трявна.
Това е първата решителна крачка за възобновяване на художествените занаяти и национални традиции, чиито функции и значение след Освобождението затихват. Целта е постепенно да се излезе от рамките на обикновения занаят и да се наложат оригинални стилистични, пластични и технически решения. Училището става средище, което привлича талантливи преподаватели, като завършилия в Мюнхен художник Иван Христов. Той дава идеята за основаване на музей по резбарско изкуство и така се спасяват от унищожение ценни художествени произведения.
През различни периоди като възпитаници и преподаватели през училището преминават изкуствоведа Димитър Друмев, резбарите Цаньо Антонов, Асен Василев, проф. Кънчо Цанев, проф. Антон Дончев и др. Значимостта на тяхната заслуга не е само в рамките на Тревненската школа, а в цялата българска пластична култура. Моля за Вашето съдействие и решение, щото подобно недоразумение и гавра с бъдещето и културата на България да не се допускат за в бъдеще.
С уважение, Орфей Миндов
Директор на НГПИ „Тревненска школа”-Трявна.