Тъмна фигура стои сам-сама в центъра на мрачен, сенчест пейзаж в една картина, докато вниманието не е приковано от друга, неосезаема, дървовидна фигура.
Обитаваните черно-бели картини са дело на Гао Синцзян, първият китаец нобелов лауреат за литература. Сега той е решил да замени писалка с четка, за да изследва царството на настроението и медитацията в рядка експозиция в столицата на Тайван Тайпей, пише Ройтерс.
Експозицията "На ръба на реалността" е първата от три години в Азия за нобеловия лауреат. В 20-те произведения на 73-годишния Гао, присъстват застинали пейзажи, убити цветове, сенки и форма, които застават в ярък контраст с неговите богати на детайли романи като "Планината Душа", за който той е удостоен с Нобелова награда през 2000 година като френски гражданин.
"Живописта и литературата са два напълно различни езика", заяви Гао, при откриването на изложбата, която ще продължи до 28 юли. "Когато литература достигне своите предели на изразителна сила, тогава започва изобразителното изкуство.“
Литературното творчество на родения в Китай творец, който живее във Франция, включва романи и множество сценични постановки, които му носи международна слава. В родния Китай обаче неговите творби са забранени през 1989 г. след като е поставена пиесата „Бягство“, посветена на репресиите на площад Тянанмън преди 24 години.
Гао разказва, че двете артистични поприща са част от живота му още откакто е бил дете, въпреки че като възрастен той ги държи на разстояние едно от друго.
"За десетия ми рожден ден чичо ми ми подари тетрадка с бели листи, без квадратчета или редове, само бели страници", припомня си китайският писател. "По това време аз го използвах както за писане така и за рисуване.“
"Сега стриктно разделям двете неща. Когато рисувам, не само, че не пиша, аз не искам дори да чете“, казва Гао.
Изкуството на Гао започна да привлича общественото внимание през 1980 г. с редица изложби в цяла Европа. Оттогава неговите творби са били показвани в групови и самостоятелни изложби по целия свят.