С поредица събития от културния календар за месец юли община Свиленград отбеляза 90-та годишнина от рождението на Бинка Желязкова. Две изложби и радиопредаване по Общинско радио – Свиленград, бяха посветени на големия кинотворец.
Родената в Свиленград Бинка Желязкова е първата жена кинорежисьор в България, почетен гражданин на Свиленград от 2010 година.
Общинската библиотека подреди фотоизложба под надслов „Икона на българското кино”. В Общинския исторически музей са изложени автентични документи на Бинка и нейното семейство в Свиленград - семейни снимки от детството и ученическите й години, свидетелствата за завършено образование от първо до четвърто отделение на нея и братята й – Никола и Любомир.
Единият от тях - Любомир Желязков е учен химик, академик, патентовал редица български лекарства. В изложбата са подредени и книги от личната библиотека на младата Бинка – художествена литература, драматургични произведения и други, надписани собственоръчно от нея, публикации за живота и творчеството й, писма от съпруга й Христо Ганев до ръководството на община Свиленград и др.
„С Бинка сме заедно повече от 50 години. Познавам нейните съкровени чувства към родния й град. И не само това - спомените от детството и младостта й в Свиленград са емоционалната основа на много от творческите й планове и могат да се почувстват в нейните филми." Това пише от името на Бинка Желязкова нейният съпруг - сценаристът Христо Ганев.
В края на 50-те години на 20 век името на Бинка Желязкова се сочи като една от малкото жени режисьорки в света, които се занимават с игрално кино. Творческият й път се развива в периода на т.нар. социалистически реализъм в българското изкуство. Филмите й обаче често се разминават с догматичните схеми и с това предизвикват гнева на управляващите. Наричат я "непослушното момиче на българското кино". Режисьорката прави 7 игрални филма: "Животът си тече тихо...", "А бяхме млади", "Привързаният балон", "Последната дума", "Басейнът", "Голямото нощно къпане"- номиниран за Кан, "Нощем по покривите" и два документални. Четири от тези девет филма са спрени от неофициалната идеологическа цензура и публиката ги вижда едва след 1989 г. Но те достигат до зрителите извън пределите на страната - на кинофестивалите в Кан, Москва, Брюксел, Берлин и Монреал. През 1996 г. Бинка е обявена за лице на киното в Източна Европа, а портретът й се появява върху корицата на сборника "MovEast". На 13 януари 2007 г. Бинка Желязкова и Христо Ганев са удостоени с голямата награда за цялостен принос към българското кино. Тази забележителна личност, оставила своя следа в културната история на Свиленград и на България, ни напусна на 31 юли 2011 година.