От кръстник на пънка до франкофонски певец - Иги Поп винаги е правил неочаквани стъпки. Но той се завръща към корените си в хард рока с помощта на някои звезди от американската инди сцена, за чието създаване е помогнал.
Новият запис "Every Loser" включва китаристи и барабанисти, които са били част от рок братството през 80-те и 90-те години на миналия век: Дъф Маккейгън от Guns N' Roses, Стоун Госард от Pearl Jam, Дейв Наваро от Jane's Addiction, Чад Смит от Red Hot Chili Peppers и наскоро починалият Тейлър Хокинс от Foo Fighters.
Енергията е очевидна още от първото парче, "Frenzy", и всеки, който е видял 75-годишния рокаджия по време на неотдавнашното му световно турне, знае, че няма признаци на забавяне.
"Той наистина е последният от мохиканите след кончината на Дейвид Бауи и Лу Рийд", казва Жил Шепс, съавтор на "Iggy Pop and The Stooges" и основател на френския му фенклуб.
Това трио работи в тясно сътрудничество през 70-те години на миналия век и спомага за определянето на съвременния алтернативен рок, но на Иги Поп му трябват много години, за да достигне същото ниво на известност като Боуи и Рийд.
"Иги Поп не беше признат в собствената си страна - американската публика го подмина", казва Жан-Шарл Десгро, автор на книгата "Иги Поп: разтърсващ призив".
Но оттогава насам той се превърна в икона, тъй като оригиналната му група The Stooges и много от соловите му записи се превърнаха в еталони за следващите поколения артисти.
Завръщането към звученето, направило името му известно, заобиколено от ученици, "посвещава Иги като кръстник", казва Десгро.
През 90-те години на миналия век рокаджията изоставя начина си на живот, свързан с тежки партита.
"Виждах края на пътя", казва той пред "Ню Йорк Таймс" за решението си да се откаже от наркотиците.
"Зъбите ми изпадаха, глезените ми се подуваха, музиката ми ставаше все по-абсурдна."
В звукозаписната си кариера обаче той остава авантюрист, с албуми с говоримо слово като "Avenue B" от 1999 г. или с нехарактерния за него джаз, сдържан албум "Free" от 2019 г.
Той дори се е пробвал в някои френски шансони в "Apres" и заедно с Томас Дютронк във "Frenchy".
"Той поведе феновете в неочаквана посока с "Free" и точно когато вече не очакваме от него рок, той се завръща в галоп", казва Шепс.
Разнообразието отразява факта, че музикантът, след като десетилетия наред е търсил внимание с диви лудории на и извън сцената, може да остави хората да дойдат при него.
"Когато започнах, търсенето беше много слабо", казва той пред "Ню Йорк Таймс". "Сега имам повече от достатъчно работа.", съобщава БГНЕС, АФП