От кръстник на пънка до франкофонски певец - Иги Поп винаги е правил неочаквани стъпки. Но той се завръща към корените си в хард рока с помощта на някои звезди от американската инди сцена, за чието създаване е помогнал.
Новият запис "Every Loser" включва китаристи и барабанисти, които са били част от рок братството през 80-те и 90-те години на миналия век: Дъф Маккейгън от Guns N' Roses, Стоун Госард от Pearl Jam, Дейв Наваро от Jane's Addiction, Чад Смит от Red Hot Chili Peppers и наскоро починалият Тейлър Хокинс от Foo Fighters.
Енергията е очевидна още от първото парче, "Frenzy", и всеки, който е видял 75-годишния рокаджия по време на неотдавнашното му световно турне, знае, че няма признаци на забавяне.
"Той наистина е последният от мохиканите след кончината на Дейвид Бауи и Лу Рийд", казва Жил Шепс, съавтор на "Iggy Pop and The Stooges" и основател на френския му фенклуб.
Това трио работи в тясно сътрудничество през 70-те години на миналия век и спомага за определянето на съвременния алтернативен рок, но на Иги Поп му трябват много години, за да достигне същото ниво на известност като Боуи и Рийд.
"Иги Поп не беше признат в собствената си страна - американската публика го подмина", казва Жан-Шарл Десгро, автор на книгата "Иги Поп: разтърсващ призив".
Но оттогава насам той се превърна в икона, тъй като оригиналната му група The Stooges и много от соловите му записи се превърнаха в еталони за следващите поколения артисти.
Завръщането към звученето, направило името му известно, заобиколено от ученици, "посвещава Иги като кръстник", казва Десгро.
През 90-те години на миналия век рокаджията изоставя начина си на живот, свързан с тежки партита.
"Виждах края на пътя", казва той пред "Ню Йорк Таймс" за решението си да се откаже от наркотиците.
"Зъбите ми изпадаха, глезените ми се подуваха, музиката ми ставаше все по-абсурдна."
В звукозаписната си кариера обаче той остава авантюрист, с албуми с говоримо слово като "Avenue B" от 1999 г. или с нехарактерния за него джаз, сдържан албум "Free" от 2019 г.
Той дори се е пробвал в някои френски шансони в "Apres" и заедно с Томас Дютронк във "Frenchy".
"Той поведе феновете в неочаквана посока с "Free" и точно когато вече не очакваме от него рок, той се завръща в галоп", казва Шепс.
Разнообразието отразява факта, че музикантът, след като десетилетия наред е търсил внимание с диви лудории на и извън сцената, може да остави хората да дойдат при него.
"Когато започнах, търсенето беше много слабо", казва той пред "Ню Йорк Таймс". "Сега имам повече от достатъчно работа.", съобщава БГНЕС, АФП
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Супер
12:39 06.01.2023
2 Соваж бейби
Коментиран от #3
14:04 06.01.2023
3 Идън
До коментар #2 от "Соваж бейби":
Пее песента от филма,, Аризонска мечта,,-,, In The death Car,,.Оригиналът е на Енрико Масиас-,, Solenzara,,Коментиран от #4
15:12 06.01.2023
4 Соваж бейби
До коментар #3 от "Идън":
Да само за тази песен може да се каже че е добра Iggy Pop Goran Bregovic - In The Death Car (Arizona Dream).Едно време се радваше на слава ми той говори не пее.Чуй тук ако не си я слушала ,за мен си е пълен кошмар пиянците в кръчмите са по добри Iggy Pop " La vie en rose "Но все пак хора и хора ,различни идеали .
Коментиран от #5
15:20 06.01.2023
5 Идън
До коментар #4 от "Соваж бейби":
Бейби- нали сравняваме гласове... Обожавам този на Енрико Масиас.Ако не се лъжа пее и,, Жената на моя приятел,,- френският не ми е много добър-,,La Femme de Mon Ami,,Коментиран от #6
15:38 06.01.2023
6 Соваж бейби
До коментар #5 от "Идън":
Няма проблем,изобщо не се притеснявай ,винаги съм казвала френския е по труден и от китайският.Едва след първата година живот тука и с помощ от ортофонист и курс започнах да ги разбирам какво говорят ,кошмарен език от после ми хареса /адаптирах .Същият е певца ,много обичам такива френски шансони,тази ми е любима, въпреки че е много тъжна песен.Jean François Maurice Maryse - La Rencontre - HQ
Коментиран от #7
16:26 06.01.2023
7 Идън
До коментар #6 от "Соваж бейби":
Напомня ми,,Con Tanto Amore,,- Carlo Giove Хубаво.Коментиран от #8
19:08 06.01.2023
8 Соваж бейби
До коментар #7 от "Идън":
Много ми хареса и като мелодия ,текст ,изпълнение мерси Идън за първи път я чувам.Призванието на поезията не е да ни заслепи с изненадваща идея, а да направи един момент на битие незабравим и достоен за непоносимата ,мъка ,раздяла,утехата че не си само ти ,като приятел в самотна вечер който е съпричастен с теб било то такава песен ,златни песни ги наричам защото са с история ,някой нещо е преживял и го превърнал е песен.Отраженията на миналото ни къпят в носталгия, като слънчево изгаряне не боли по време, боли вечер,като душевен затвор,болката отминава но спомена оставахвалбите за утрешния ден са неверни.
21:56 06.01.2023