На 24 януари Националният филхармоничен хор с диригент Цветан Крумов ще представят програма с малко известни творби от Антонио Вивалди. Специално участие в концерта ще вземат музикантите от Quarto камерен ансамбъл. В програмата: Dixit Dominus, Kyrie eleison (българска премиера) и Концерт за струнен оркестър в сол мажор.
Вивалди е ярък представител на барока – епоха, поставила раздел между религиозното мислене и рационалното съзнание. Неговите 400 инструментални концерта, 40 опери, оратории и кантати, симфонии и десетки сонати са се радвали на успех в залте на цяла Европа.
Известен от дете като отличен цигулар, когато е ръкоположен след завършване на обучението си за свещеник, той получава поста Maestro di violino в „Ospedale della Pietà” („Благотворително сиропиталище на милосърдието“), една от четирите подобни институции във Венеция, финансирани от Венецианската република и даващи подслон и образование на сираци и деца от бедни семейства. В тези по същество консерватории момичетата получавали музикално образование и повечето от тях оставали в състава на хора и оркестъра. За техните редовни концерти два пъти в месеца Вивалди, или както го наричали „Червенокосият абат” („Il Prete Rosso“), е написал повечето си концерти, кантати и църковни опуси.
През 1717 г. известното музикално училище Accademia Filharmonica di Bologna за честването на техния патронен празник отправя покана към Вивалди да напише литургична творба, като е трябвало да избира между Dixit Dominus и Magnificat. Има данни, че тогава той не приема поръчка. Но все пак пише Dixit Dominus (Господ каза…) Предполага се, че това става след 1720 г. Загубени за дълъг период, ръкописите са били откривани по различно време и тяхното идентифициране като творби на Вивалди е било продължително и не достатъчно категорично.
Kyrie в сол минор на Антонио Вивалди за двоен хор и оркестър също датира от периода 1720-1735 г. Ръкописите на творбата са открити едва през 1926 в един от Италианските манастири в Пиемонт. Дотогава творбата е била смятана за изгубена. Съществуват мнения, че музиката е транскрипция на друга творба от друг автор. Творбата се изпълнява за първи път в България.
Цветан Крумов, който ръководи понастоящем Националния филхармоничен хор, завършва Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, където учи от 2006 до 2012 в класовете по оперно-симфонично дирижиране на Пламен Джуров и по хорово дирижиране на Мирослав Попсавов. В този период Крумов дирижира следните премиерни за България творби: Петер Линдпайнтнер – Симфония-концертанте за духов квинтет и оркестър, Хуан Ариага – Симфония в ре минор, Райнхард Калеске – Концерт за валдхорна и оркестър, Никола Атанасов – Симфония № 3.
След завършването на Академията постъпва като редовен докторант и асистент по оперно-симфонично дирижиране на Пл. Джуров и защитава през 2015 г. дисертация по непознатото симфонично творчество на Никола Атанасов. От същата година работи като диригент на младежкия симфоничен оркестър и лектор по музикален анализ в Чукурова Университет в град Адана, Турция. Дирижира различни хорови формации.
Цв. Крумов концертира като гост-диригент на различни музикални състави в България и Турция. През септември 2014, след международна селекция, Крумов допуснат до финалните кръгове на един от най-престижните конкурси за диригенти – на Международния конкурс за млади диригенти в град Безансон, Франция. От 2017 до 2022 година е диригент в Театрално-музикален продуцентски център – Варна, ръководи хора на операта, дирижира симфонични концерти, оперни и оперетни спектакли. Диригент-постановчик е на „Моята прекрасна лейди“ (2019) и „Царицата на чардаша“ (2018). Изявява се и като композитор, като негова музика се изпълнява и в Турция.