Новата година започнах с интересно пътуване до една древна и красива страна на контрастите. Бях поканена като делегат на Първия световен конгрес на жените с влияние в света, който се проведе в Техеран на 20 януари тази година.
Техеран – столицата на Иран e разположена в подножието на планинския масив Елбрус, с население 19 млн. жители. За първи път Техеран е бил избран за столица от Ага Мохамад Хан през 1796 г. След това столицата се мести многократно в различни градове и Техеран е 32-та национална столица на Иран. Имах щастието да я посетя преди броени дни и да разгледам всичките ѝ забележителности за които ще ви разкажа в поредица от материали - „Иран – двете страни на една монета“.
От учебниците по история сме запознати с древна Персия и нейните богатства. Кой би могъл да си представи Персия без персийските килими. Така и аз се озовах в царството на персийските килими. Попаднах в една неописуема приказка от цветове, разнообразие и богата история. И за да се разбере добре и правилно историята и традициите на персийските килими трябва да се започне от музея на килимите, в непосредствена близост на който се намира вече самият пазар за килими. Така, излизайки от музея вече сте подготвени какво да очаквате в магазините, въпреки, че пазарът на персийските килими надмина моите очаквания.
И така, Музеят на персийския килим в Иран е разположен в столицата, в близост до парка Лале. Основан е през 1976 г. и показва разнообразни персийски килими от цял Иран, датиращи от 16 век до наши дни. Музеят на персийския килим не само представя изящните изработки, но и изучава историята на килимите и качеството им. Музеят е създаден, за да съживи и развие изкуството на килима в Иран и да осигури източник, който да удовлетворява необходимостта от научни изследвания в историческия контекст и еволюцията на това изкуство. Тъкането на килими несъмнено е едно от най-значимите проявления на иранската култура и изкуство, датиращи от Бронзовата епоха. В археологически разкопки през 1949 г. е открит най-старият ръчно изработен персийски килим от руския археолог Руденко, в района на Пазърък, Алтай. Затова и килимът е наречен Пазъръкски килим. Музеят на килима в Иран се състои от две галерии с изложбена площ 3400 m2, а библиотеката му съдържа 33 млн. книги. Музеят е проектиран от архитекта Абдол-Азиз Мирза Фарманфармаиан. Перфорираната структура около външната му фасада е проектирана така, че да прилича на килим и да хвърля сянка върху външните стени, намалявайки влиянието на горещото лятно слънце върху вътрешната температура.
Факт е, че Иран е най-известен със своите килими. През вековете килимът се е превърнал в символ на древната и богата персийска култура и е играл ключова роля в бита на иранците. На килима иранците са се раждали, живели и отглеждали своите семейства. И сега във всеки ирански дом, независимо беден или богат, има килим. Поради тази връзка между човека и килима през вековете килимът се разглежда като отражение на персийската култура и изкуство през различните исторически периоди. Красотата и отличното качество на персийските килими са всепризнати. Без съмнение това традиционно изящно изкуство заема централна част в персийската история и култура през последните няколко хилядолетия. Според историческите данни изкуството на тъкане на килими в Иран е съществувало още в древни времена. Ярко доказателство за това е 2500-годишният килим от Пазирик, отнасящ се към 500 г. пр. Хр., т. е. времето на Ахеменидите.
Това е най-старият ръчно изработен персийски килим открит през 1949г. по време на втория етап от разкопките на руския археолог Руденко в района на Пазирик и затова е наречен килимът "Пазирик". Със сигурност тъкането на килими пет века преди Христа е било достигнало най-високото си ниво, доказателство за което е килимът "Пазирик". Той е рядък и красив образец, изтъкан с висока техника. Килимът, на възраст около 2400 или 2500 години, е намерен в замръзналата гробница на главата на ситите в Монголия, където много добре се е запазил.
Върхът в изработката на класическия персийски килим, който е наречен Ренесансът на персийския килим, датира от времето на Сафавидските царе (1499-1722 г.), особено при управлението на Шах Тахмасб I и Шах Абас Кабир. От тази епоха са останали около 3000 килима, съхранявани в най-големите музеи по света или в лични колекции.
Шах Абас насърчава и окуражава хората да пътуват към Европа и обменят стоки и превръща своята столица Исфахан в един от най-луксозните и огромни градове на Иран. Той основава голям цех за килими, където да работят художници и да създават най-добрите и най-красиви образци. Повечето от тези килими са изтъкани от коприна и украсени със златни и сребърни нишки.
В епохата на Сафавидите, освен царските дворци, се строят и килимарски цехове, като центровете, разположени по-рано в Табриз, Исфахан, Кашан, Машхад, Керман, Джошаган, Язд, Астарабад, Херат и северните провинции като Ширван, Гарабах и Гилян, се развиват и процъвтяват още повече.
В същото време високопоставени художници и хора на изкуството въвеждат компактен и комбиниран дизайн в средата на килима, наподобяващ бергамот, а триъгълните форми въвеждат в краищата на килима. Това е същият дизайн, който през 15-ти век е бил използван за украсата на ценните книги.
През деветнадесети век персийските килими, особено изящните килими от района на Табриз, откриват пътя към Европа. Представители на европейските страни са били изпратени до всички източни държави и в много остра конкуренция събирали всички стари и антични килими и ги търгували в Константинопол, където все още се намира най-важният пазар на килими на Изтока.
С края на източниците на стари килими, британските, американските и немските компании неограничавани започват откриването на нови работилници в Табриз, Султан Абад (Арак), Керман. Този процес продължава до Първата световна война, когато производството на килими значително се увеличава.
В историята на Иран килимарството и индустрията за килими са се превърнали в едно специално изкуство и талант. Разказват, че гробницата на Кир, погребан в Персеполис, е била покрита с най-скъпите килими. Дори преди него местните жители са имали информация за тъкането на килими с възли. За тъкането на килими те са добивали хубава вълна с дълъг косъм от стадата с овце и кози.
Въпреки че в днешно време производството на килими в Иран става все по-механизирано, ръчно тъканите килими са все още широко разпространени, като тяхната цена е значително по-висока. Вълната е най-често използваният материал, като килими се тъкат и от памук, но те са ориентирани повече за употреба в града и офиса. Появата на копринените килими в Иран се отнася към 16 в. (тези в Сабзевар) и 17 в. (тези в Кашан и Язд). Копринените килими са по-малко разпространени в сравнение с вълнените, тъй като коприната е по-скъпа и по-лесно захабима, но цената им расте с възрастта. Поради своята рядкост, висока стойност и лесно износване копринените килими се окачват по-често на стените като гоблени, отколкото се използват по предназначение.
Надникнах в магазините с „картини“! Ръчно тъканите персийски килими за стена бяха фантастични! Напълно живи пейзажи и сюжети изтъкан в килими. Докоснах ги с ръка, за да се убедя лично, че това наистина са килими. Разнообразието бе толкова голямо, че ставаш разноглед! Различни сюжети, ярки цветове, невероятна изработка - с една дума, красота, която трудно може да се опише, по-добре е само да я гледаш!
И така се пренесох като малкия Мук на килимче в царството на персийските килими! Цените започваха от 350 долара до 15 000 долара и нагоре!
Златно правило в Персия от векове - не ходете с обувки по килима! Това е знак на неуважение към трудолюбивата жена, която ръчно го е тъкала. Винаги събувайте обувките си когато стъпвате на персийски килим!
"Килимът иска грижа и ласки, като малко дете! Да го изкъпиш, да го срешиш", ми сподели момчето от магазина за декоративните килими. Преди да се поставят в рамка, килимите си перат ръчно и се сресват против влакното със специален грапав камък.
Днес тъкането на килими се превърна в най-обширната занаятчийска дейност в Иран и е добре известна и в чужбина. Днешните персийски килими се ползват с особена известност и почит заради техния цвят, разнообразие и многобройните си модели.
Купих две декоративни килимчета от коприна ръчна изработка за стената в селската ми къща, тъй като интериорът ми е в небесно синьо и намерих фантастични тюркоазено сини килимчета. Много харесах един голям небесно син килим за пода на къщата ми в село Езерово, но нямах под ръка 10 000 долара.
Оля АЛ-АХМЕД, Техеран, Иран