Част 5. Иран - Мостът между монархията, дворците и кулата на Свободата (ВИДЕО)

Иран е забележителна страна. Наистина страна на контрастите, всичко има своята красота и индивидуалност.

Новата година започнах с интересно пътуване до една древна красива и напоследък спорна страна на контрастите. Бях поканена като делегат на Първия световен конгрес на жените с влияние в света, който се проведе в Техеран на 20 януари тази година.

Техеран – столицата на Иран e разположена в подножието на планинския масив Елбрус, с население 19 млн. жители. За първи път Техеран е бил избран за столица от Ага Мохамад Хан през 1796 г. След това столицата се мести многократно в различни градове и Техеран е 32-та национална столица на Иран. Имах щастието да я посетя преди броени дни и да разгледам забележителностите на столицата за които ви разказвам в поредицата - „Иран – двете страни на една монета“.

Дворецът Голестан

Прочутият Дворец Голестан се намира в столицата на Иран и е известен още като "Мраморния дворец". В превод от ирански, името му означава "Дворецът на розите". Всъщност Голестан е бил царски комплекс на Каджарската династия.

Построен е по времето на Тахмасп I – вторият ирански шах от династията на Сефевидите, през 1524 – 1576 г. По-късно е реновиран от Карим хан Занд през 1750 – 1779 г. Ага Мохамад хан Каджар избира Техеран за своя столица.

Комплексът става седалище на Каджарите (1794 – 1925). Дворът и дворецът Голестан стават официална резиденция на царското семейство.

Комплексът се състои от няколко величествени сгради, разположени около добре оформена градина. Той съдържа 17 постройки, включително дворци, музеи и зали. Почти всичко от този комплекс е построено по време на 200-годишното управление на Каджарските царе. Дворците му са били използвани за много различни поводи, като коронации и други важни тържества. Комплексът на Двореца Голестан е пример за сливането на персийското изкуство и архитектура, с европейските стилове и мотиви и адаптирането на европейските строителни технологии.

Характерните архитектурни структури на Каджарската епоха, запазват автентичността си в дизайна и оформлението и в изключителната вътрешна и външна фасадна декорация. Отчасти дворецът запазва и своята функция и по-специално, галериите и крилата, създадени като музеи през Каджарски времена.

Много от жилищните, представителните и административните помещения са променени, но дворецът все още се използва за съвременни държавни дейности. Всички останали сведения за историческата Каджарска обстановка, са внимателно описани и запазени.

Огледалните палати на двореца Голестан са нещо невероятно. Представляват изключително сложна мозайка изработена от огледала - изкуство характерно за Персия. Такива огледални помещения видях и в джамията на Фатима в град Ком. Характерните архитектурни структури на Каджарската епоха, запазват автентичността си в дизайна и оформлението и в изключителната вътрешна и външна фасадна декорация, която е само от ръчно изработени мозайки които не се повтарят! Няма еднакви! Ако се вгледате внимателно в снимките, ще видите, че дори двете симетрични страни на една арка не са с еднакви изображения. Огледалните стаи са наистина фантастични със специфичната мозайка от огледала което прави обекта не само илюзионно по голям, но и вечно светъл!

Дворецът Голестан може да се разглежда като пример за източно-западен синтез в монументалните изкуства, архитектурното оформление и строителната технология, които са се превърнали в източник на вдъхновение за съвременните ирански художници и архитекти.

Дворецът Голестан може да се разглежда като пример за източно-западен синтез в монументалните изкуства, архитектурното оформление и строителната технология, които са се превърнали в източник на вдъхновение за съвременните ирански художници и архитекти. В сегашното си състояние, комплексът се състои от две свързани градини, по-малка на запад и по-голяма на изток, и сгради, които ги обграждат.

Градините на Голестан.

Персийски градини е название на парковото изкуство, възникнало в Древна Персия и оказало влияние върху градинската архитектура по света. Слънчевата светлина е един от елементите на персийските градини. Чрез различни архитектурни решения се постигат светлинни ефекти и игра на слънчеви лъчи. Градините са предмет на специално внимание и грижи и имат не толкова прагматично, колкото духовно значение за персийското общество. През вековете градините се променят, като отразяват влиянието на религиозната, обществената и културната среда, но се запазват техните основни елементи и философското им послание.

Стилът на персийските градини е характерен за дворцовите комплекси. Той получава широко разпространение и се проследява на територия от Испания до Западна Индия. Най-известните образци на този парков стил са дворцовите градини на Алхамбра в Андалусия и на Тадж Махал в Индия. В Иран са запазени девет исторически градини с такава архитектура. През 2011 г. те са включени в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство.

Като световен културен феномен персийските градини отразяват както естетическите постижения, така и инженерно-техническите умения на древните народи, населявали Персийската империя, и се считат за шедьовър на човешкия гений. Градините в Персия и съвременен Иран са не просто място за отдих и разходки, но и част от националната култура.

Но дори когато напуснахме дворцовите палати запазихме усещането, че все още сме в двореца, защото дори кафенетата по уличите на Техеран бяха в същия стил – мини копия на някогашните палати и дворци.

Типичните кафенета не изневеряват на персийския стил и многообразните сини мозайки. Сервират чай с шафран от самовар и кафе на пясък с иранска баклава и шафранови бисквитки-масленки с кардамон /хел/ и шамфъстък.

Чести придружители в кафенетата са местните котки. Никой не ги закача и те на никого не досаждат. Много обичам котки, но в Персия не видях персийски котки. Персийската котка е порода дългокосмести домашни котки произхождащи от Древна Персия, днешен Иран. Котките, които видях в Техеран бяха строги, намусени и много сериозни!

Като всяка столица и Техеран се дели на райони и квартали. Минахме през квартала на богатите, който е в непосредствена близост до планината. Шофьорът ни разказа, че колкото си по-близо до планината и чистия въздух толково по скъпи са апартаментите. Същият критерий явно важи навсякъде по света.

Цената на средно голям апартамент в този квартал скача над 1 милион щатски долара. На покривите на високите блокове има задължително площадка за хеликоптер. Частните красиви къщи се охраняват с камери и жива денонощна охрана. Шофьорът ни Маасуд намали за да снимам през прозореца една красива порта и самата сграда , на секундата дойде охранителят и ме помоли най-учтиво незабавно пред него да изтрия снимката!

След разходката из скъпите квартали на Техеран продължихме към двореца Саадабад, който в момента също е музей.

Доста време се губи в пътуване, тъй като градът е огромен, задръстванията са сериозни, но иранците са измислили как да ги преборят – в определени дни излизат колите с четни номера, другите дни – колите с нечетни. В Иран всички масово се движат с коли, независимо, че има градски транспорт и доста добра инфраструктура с рейсове и удобно метро обхващащо цялата столица.

И защо да не си карат колите , когато за 1 щ.д. сипват 16 литра дизел или 12 литра бензин! В почивния ден - петък всички автомобили имат право на движение. Вероятно това правило не важи за такситата, тъй като втори ден се предвижвахме с такси, независимо от цифрите на регистрационния му номер.

И така стигнахме до поредната историческа точка в Техеран - двореца Саадабад .

Дворецът Саадабад е комплекс от 110 хектара, построен от монарсите Каджар и Пехлеви, разположен в Шемиран, Големия Техеран. Изграден е в началото на миналия век и включва музеи, галерии, улици, както и над 180 хектара гора.

През 20-те години на 20 век в двореца Саадабад е живял шах Реза Пахлави, а през 1970 г. се настанява синът му Мохаммад Реза Пахлави. След Ислямската революция от 1979 г. дворецът е превърнат в музей. Един от дворците в комплекса е на майката на шаха. Той е затворен за посетители и се използва като резиденция за чуждестранните делегати, които са на официални посещения в Иран. На 8 юли 1937 г. в двореца Саадабад е подписан известният Саадабатски пакт, чрез който се създава Близкоизточната Антанта – политически блок, включващ Иран, Ирак, Афганистан и Турция.

Какво знаем за шаха, обитавал тези разкошни дворци и палати?

Мохамед Реза Пахлави става шах на Иран през 1941 г. след като баща му е принуден от окупиралата Иран антихитлеристка коалиция да абдикира от трона.

Външната политика на Реза Пахлави е прозападна и насочена към утвърждаване на Иран като регионална сила. Поради огромните приходи на държавата от продажби на петрол постепенно Реза Пахлави става несъмнен лидер сред държавните глави в средния Изток. Той поддържа много добри отношения със западните европейски държави, САЩ и Израел. През 1975 г. Пахлави отменя многопартийната система и обявява, че Иран е „възкръсваща“ държава с една партия, подобно на СССР и Ирак. Той създава и тайната полиция САВАК за борба с дисидентството в държавата. Същевременно, Реза Пахлави води постоянна политика на модернизиране на икономиката, включително на аграрното производство.

По време на така наречената „Бяла революция“ Реза Пахлави въвежда изискване за образование на ислямските свещеници, което, заедно с даването на избирателни и други граждани права на жените, нарушава старите ислямски традиции в държавата и му създава врагове сред религиозната общност.

Политиката на икономически растеж през 60-те и 70-те години е съпроводена с авторитарен тип управление, с което Пахлави влиза в остри противоречия с ислямските фундаменталисти в страната и в края на краищата довежда до Ислямската революция в Иран.

На 16 януари 1979 г. Пахлави напуска Иран със съпругата си, практически предоставяйки властта на министър-председателя Шапур Бахтиар – дългогодишен лидер на опозицията. Той разпуска тайната полиция, освобождава всички политически затворници и връща аятолах Хомейни от дългогодишна емиграция, като му предлага създаването на теократична държава от вида на Ватикана, въвеждането на свободни избори и смяна на конституцията. Обявена е детронацията на шахиншаха. На 11 февруари Хомейни, разчитайки на неутралитета на армията, поема цялата власт и обявява Иран за ислямска република под свое ръководство.

Мохамед Реза Пахлави се оказва в положение на изгнаник. Първоначално той се установява в Египет, където е сърдечно приет от президента Ануар Садат. По-късно пребивава за кратко последователно в Мароко, Бахамите и Мексико.

Пахлави напуска САЩ и се установява за кратко в Панама, след което заминава за Египет, където на 27 юли 1980 г., на 60-годишна възраст напуска този свят. Тленните му останки са положени в джамията Ал Рифаи в Кайро, където почива и последния египетския крал Фарук I.

Мохамед Реза Пахлави е бил женен три пъти и има пет деца. Първата му съпруга е египетската принцеса Фаузия – дъщеря на крал Фуад I и сестра на крал Фарук I. Пахлави се жени за нея през 1939 г. и се развежда през 1948 г. поради това, че тя не му ражда син – наследник на трона. Двамата имат една дъщеря – принцеса Шахназ Пахлави. Пахлави се жени за втори път през 1951 г. и се развежда през 1958 г., когато се установява, че Сороя не може да му роди деца. Съпругата му получава след развода титлата Принцеса Сорая на Иран. Скоро след развода тя дебютира като филмова актриса и заживява с италианския режисьор Франко Индовина. Третата съпруга на шаха е Фарах Диба , дъщеря на капитана от Имперската Иранска армия Сохраб Диба. Пахлави се жени за Фарах през 1959 г. и живее с нея до края на живота си. От брака им се раждат 4 деца.

Такава е кратката история на иранската монархия – много любов, разводи, бракове, драми......Но са живели добре съдейки по дворците и изобилието от скъпоценности в тях. Живели са един много светски живот, и не само семейството на шаха, но и всички в страната. Следвайки прозападния модел е повече от ясно, че всичко модерно и светско им е било присърце.

Сега вече всичко е минало....

В момента в непосредствена близост до комплекса се намира настоящата резиденция на президента на Иран.

Направими силно впечатление пианото в една от холните зали, което е руско, много антично, клавишите са от слонова кост!

Впечатляващи си сервизите и броят чаши и чинии, което прави ястията и питиетата, сервирани по времето на шаха пет на брой.

След ислямската революция премахват паметника на шаха, който е бил чудовищни размери и остават само ботушите му за спомен от персийската монархия.

Дворците ме накараха да се замисля как се живее при монархия - красиво, изобилно, аристократично , богато, охолно.

Видях богатствата на дворцовите персийски палати и реших да хвърля един поглед на Техеран от високо.

Една от най-големите забележителности на Техеран е кулата Азади (в превод от фарси означава „свобода“). Тя се смята за един от най-важните символи на столицата. Не е възможно да се стигне до Техеран и да не се види това великолепно съоръжение от бял мрамор. Кулата Азади стои на входа на града, на главния път и дори я наричат „Входът към Техеран“.

Кулата е построена през 1971г. на площад Азади в чест на 2500 годишнината на Персийската империя. Архитектът Хосейн Аманат, който е поканен за изграждането ѝ, е известен като автор на значителен брой шедьоври в класическия стил на персийската архитектура и всички разходи по този скъп проект са поети от големите бизнесмени на Иран. Първоначално тази великолепна сграда носи името „Кула в памет на царете“ (Shahiyyad Ariamehr), а след революцията от 1979г., която има голямо значение за страната, получава сегашното си име.

Азади достига почти 50 метра височина. Тя се състои от 8000 бели мраморни блока, доставени специално от областта Исфахан. От гигантските бели порти се открива красива гледка от височина.

В помещенията на кулата се намират културно археологически комплекс, експозицията на който разказва историята на иранската нация, както и конферентна зала, библиотека и кино. На върха на кулата Азади е разположена площадка за наблюдение, до която посетителите се отвеждат със специален асансьор.

Когато над града се спуска здрач, кулата, фонтаните както и площад Азади са осветени от хиляди разноцветни светлини. Те танцуват под музика и очароват всеки, който е наблизо.

Кулата Азади, белия мрамор, на която блести ярко в светлината на слънчевите лъчи през деня и ярките огньове през нощта, е не само символ на столицата на Иран, в нея хармонично се сливат минало и бъдещето на тази велика страна.

Но в Техеран има още по-висока точка от която можете да се насладите на града от високо, стига да не е забулен в гъстия смог от бензиновите изпарение и това е Телевизионната кула Милад.

Телевизионната кула Милад – един от символите на Техеран.

Висока е 435 м, построна e през 2006 г. и е 6-та по височина в света. Телевизионната кула Borje Milad е най -високата структура в Иран. Бордже Милад украсява столицата на Иран, град Техеран.

В кулата има 6 панорамни асансьора и има панорамен въртящ се ресторант на височина 278 метра. Асансьорът се изкачва за 6 секунди. Гондолата на кулата има 12 етажа с обща площ от 12 000 квадратни метра, което е най -голямата площ на телевизионната кула в света. Това е най -високата сграда в Иран.

Но освен тази най-висока сграда в Техеран има и най-високо съоръжение и това е огромният мост на четири нива - „Nature bridge”

270 метровият пешеходен мост в Техеран се извива над огромен булевард на невероятна височина, или поне на мен така ми се стори...Конструкцията е пространствена метална ферма построена през 2014 от млада 27-годишна иранска архитектка, за която твърдят, когато проектирала мост още не била завършила образованието си, но направила чудо на съвременните чудеса! Младата иранска архитектка разработва пет принципа при създаването на проекта.

Архитектурата е на Диба Тенсила / Diba Tensile Architecture/. Мостът се разширява до 60м. в западната му част. Така по убедителен начин се вписва в ландшафта - трудно разпознаваеми са краят на парка и началото на моста, точно като самият Иран, който няма края от гледна точка на историята, забележителностите и красотите.

Преуморена от дългия урок по история и георгафия седнах да си почина до една сергия за пресен сок от нар. Половин литър прясно изцеден нар веднага ми възвърна силите и бях готова да ходя още и още в търсене на нови приключения из дворците, кулите и палатите, но слънцето не беше на мое мнение, то залязваше бавно и красиво зад планината и ме принуди да кротна поне до следващото си идване в земите на Персия.

Някой мъдър беше каза, че за да видиш Иран са необходими месеци, а аз разполагах едва със седмица. Но това ме вдъхновява още повече да се върна един ден отново в тази древна, разнообразна, прекрасна и много красива страна на контрастите, на различията, там където ясно се виждат двете лица на една монета и това е Иран!

Оля АЛ-АХМЕД, Техеран, Иран