Част 4. Техеран - изпълнен със съдби човешки (ВИДЕО)

Имах щастието да посетя Иран преди броени дни и да разгледам всичките забележителности на столицата Техеран, за които ще ви разкажа в поредица от материали - „Иран – двете страни на една монета“ . Защо така кръстих тази поредица? Защото това, което масово се показва за тази страна е само едната страна на монетата – тя е черна, изтъркана, зацапана, безлична, остаряла, изхабена.....Аз обърнах същата тази монета и показах другата страна – нова, красива, лъскава, блестяща, чиста, гладка, светеща със светлината на слънцето!

И така, новата година започнах с интересно пътуване до древна красива и неразбрана от мнозина страна на контрасти и размирици, с древна история. Възпявана от поетите през вековете. Бях поканена като делегат на Първия световен конгрес на жените с влияние в света, който се проведе в Иран, в столицата Техеран на 20 януари тази година.

След приключване на официалната програма на конференцията успях да разгледам Техеран, в това число и прословутите пазари и музеи. Но най-интересната част от пребиваването ми - бе общуването с хората. С най-обикновените хора по улицата, в магазините, в музеите, в кафенетата и ресторантите. По време на престоя си посетих изложение на постиженията на иранските жени в различните области на науката, техниката, медицината, културата, изкуствата и занаятите. Оказа се, че в Иран над 11 000 жени работят в петролната промишленост, два пъти повече от тях са дамите в медицината и фармацията, не липсват и IT специалистки, да не говорим за постиженията на иранските жени в денталната медицина, медицинското оборудване и хранителните добавки. Културата, изкуството и спорта също не отстъпват по присъствие на нежния пол, а в университети са повече девойки, отколкото младежи. Всички те говорят английски и са невероятно общителни, приветливи и усмихнати. Но най ме впечатлиха онези, за които ще ви разкажа.

Да ви представя една истинска иранска красавица - Сахар. Тя е на 29 години и е 8-кратна шампионка по мото крос. Единствената представителка на Иран в този мъжки спорт. Призна ми, че от малка е била доста диво дете и на 13 години се качва на мотора. От пет години се занимава професионално.

Мечтае за още купи и медали. Когато я попитах защо точно мотор? Какво интересно намира в мотора? Сахар ми отговори така : "Моторът е като жената в него има много сила и мощ. Колкото повече двигателят реве толкова повече сила има!" Не знам какво точно е имала предвид, но така го каза.

Красивото момиче с барета и модерни слънчеви очила упорито ходеше по ръба и не падна! Дълго я наблюдавах, а тя пристъпваше внимателно и уверено по ръба на бордюра граничещ с езерото в двореца Голестан. Заговорих я....Красавицата се казваше Анахид, в превод "безупречна". Мислих, че това име е арменско, оказа се, че е разпространено и в Иран. Анахид разглеждаше двореца Голестан с нейна приятелка, също модерна не забулена иранка, "мъжкарана" с дънки и маратонки, която беше професионален фотограф. Анахид бе изключително мила, модерно облечена, с добър английски и предизвикателно ходеше по ръба....

Излизайки от телевизионната кула се запътих към бусчето. Две усмихнати иранки ме спряха и ме попитаха откъде съм. Това бяха сестрите Фатима и Замира /в превод - "сърце"/. Те сами поискаха да се снимат с мен, демонстрирайки знака на победата. Бяха без забрадки на главата, развявайки красивите си коси на студения техерански вятър - модерни, смели, със самочувствие. Бяха щастливи, че са победили и те не знаеха точно какво, но бяха щастливи...... Видях доста млади иранки без кърпа на главата - интелигентни, контактни, жадни за информация за "другия свят". Те ме разпитваха повече отколкото аз тях!

Прекрасните иранки от град Шираз пееха забележително! Очите им блестяха от радост, весело настроение бликаше от красивата струнна музика. Не знам за какво се разказваше в песента, но беше забавно. След камерния концерт те ме заговориха и ме питаха от къде ми е шалът на главата. Казах им, че е от Русия, от Москва - известните Сергиево-пасадски шалове. Веселите дами ме убеждаваха, че шалът ми е от техния край и че това е ирански шал с ирански орнаменти. Не можах да ги убедя, бяха толкова убедителни, весели и цветни!

В интерес на истината шаловете ни наистина си приличаха, а техният начин на обличане бе поредното доказателство, че не всички жени в Иран са в черни бурки и с забрадени с черен хиджаб.

Трите красавици зад щанда с оранжевия небетшекер бяха сестри! Две от тях без забрадки, третата бе на друго мнение. Имат семеен бизнес - правят небетшекер с шафран и от това се издържат.

Притежавали малък семеен цех и се грижат за това на хората да им е сладък животът!

Захра пък цял живот плете кошници, отгледала е пет деца. Обича бродираните дрехи и ярките цветове. Дрехите си ги бродира сама, кошниците ги плете ръчно и така - цял живот....

Фатима и дъщеря ѝ продават шафран и различни видове чай. Казват, че обичат работата си и за секунди разбират от качеството на шафрана. Не подозирах, че и шафранът има качества.....Не си купих от тях, тъй като първият ден още не бях направила ценовия маркетинг, но се минах жестоко. При тях „червеното злато“ беше два пъти по-евтино от шафрана на пазара...

Тези красавици играеха на "Шеш - беш". Хвърляха едни цветни камъчета и много им се радваха. Нищо не разбрах от играта, но се загледах в шала на девойката в средата – и той беше досущ като моя, който е от Русия....

Дария – е известната иранска художничка без ръце. Дария така се е родила, без ръце, рисува от малка с крак. Не се предава, твори и то прекрасно - талантливото мило иранско момиче прави света по-красив и цветен с нейните картини.

Нощните разходки из Техеран бяха впечатляващи!

Както си вървяхме една вечер по вечерните техерански улици чухме музика, оживление и страхотен купон в едно подземие. Спуснахме се по стръмните стълби, отворихме вратата и какво да видим - нощен бар в Техеран! Жените в заведението бяха без забрадки и спокойно пушиха наргиле. Музиката беше великолепна, един певец пееше на живо. Нямаше никакви места иначе щяхме да поостанем.

Продължихме по-нататък в търсене нови приключения...И изведнъж....

Той ни заговори на улицата....Ние просто се разхождахме късно вечерта по стръмните улички около хотела и неусетно се отдалечихме, стигнахме чак до Арменската църква когато към нас се приближи един мъж и на руски с доста тежък акцент ни попита дали сме от Русия. Казахме, че сме от България. Мъжът започна неистово да се радва! " Болгары! Братья! Родненькие! Как я люблю Болгарию и братьев болгар!", викаше радостния мъж на тъмната улица в Техеран. Помислих си , този нещо не е наред да говори на руски и да ни нарича братя в тия объркани времена...,помислих си го, но премълчах. Тогава аз, като най-рускоговоряща започнах истинския разговор. Мъжът се казва Костя /Константин/. Той е трето поколение белогвардеец. Баба му Серафима е била графиня от Ростов-на-Дон, дядо му е бил генерал в белогвардейската армия. Когато болшевиките идват в имението им и започват да грабят, да рушат всичко и да тъпчат градината на баба му Серафима, те взимат с тях иконите, малко бижута, грабват четирите си деца и побягват. Оставят огромно имение и всичките си богатства. Бягат към иранската граница и така стигат до Иран....Костя вече е роден в Иран, говори правилен руски, но със силен ирански акцент. "Я християнин, я православный!", само ми повтаряше Костя, който е на 62 години и няма семейство защото е посветил целия си живот да гледа болните си родители в Техеран. Баща му умира сляп....Костя имал богат брат Андрей в Париж, собственик на няколко хотела , но брат му не е дошъл повече в Иран да види майка си и баща си преди да напуснат този свят. Едната му сестра умира, а другата е в Чикаго, също не са се виждали цяла вечност...Цял живот Костя работи като преводач от руски и фарси. Помоли ме да разкажа за него в страната ми...Той е напълно самотен, би искал да има жена, но е православен и не може да си намери православна християнка в Иран....Притежава голям апартамент в центъра на Техеран....където вечер никой не го чака..."Ако си намеря добра съпруга, християнка, ще продам апартамента и ще отида при брат ми във Франция или ще обикаляме света," ми сподели Костя....Разчувствах се, защото и моята прабаба е графиня от Полтава, Украйна, а прадядо ми е също от Ростов-на-Дон и бе генерал на белогвардейската армия в царска Русия. И те оставят всичко, взимат само една икона и два сандъка и стигат до България, до Велико Търново...С Костя се оказахме "земляки"...от една земя е тръгнал корена ни - той в Техеран, аз в София....Докато си говорихме мина едно момиче без забрадка и Костя се израдва. "Ето, виж тази "девушка" колко е красива и вече е без забрадка!",възкликна Костя. Девойката смело се включи към разговора. "Да, вече не слагам забрадка. Така искам, така ще си ходя! Извоювахме това право, но не знаем дали е за дълго!", сподели непознатата. С Костя си обменихме координатите. Той ме помоли да кажа в България, ако някой идва в Техеран и му трябва ГИД да му се обадят, "все някак си ще се разберем, нали сме братски народи, славяни!, каза Константин, внукът на графиня Серафима и потегли към празния си апартамент....

Това бяха човешките истории от Техеран. Не съм Шехерезада и не мога да изкарам 1001 приказки, но се постарах.

И все пак, наред с красотите, с богатите пазари, с изобилието от материални блага, наследникът на древна Персия си има свой характер – за едни добър, за други – лош. Характер – своенравен, неповторим, неподражаем, за мнозина неразбираем, специфичен.....

Специфики на иранската действителност

Повече от ясно е, че това което показах е видяното от мен, през моите очи и сетива, с моите емоции и чувства. И за да не бъда обвинена в пропаганда, за да бъда напълно обективна като журналист и искрена , като човек, ще изложа и спецификите на тази прекрасна древна страна!

1. С пристигането ни Техеран никой не ни предупреди, че ни чакат няколко дни без интернет и връзка със света! Нито семейството ми нито редакцията знаеха нещо за мен - къде съм, жива и здрава ли съм, добре ли съм и т.н. След три дни в пълна неизвестност с малко по-висок тон в мажорна гама бях принудена да изискам от мениджърите на хотела незабавно да се обадя по обикновен телефон, за да се свържа със семейството си и местоработата си. В Иран изпитваха особен респект към мен, вероятно заради външния ми вид и фамилията и не ми отказваха на молбите. Едва на третия ден бях съпроводена с охрана до една специална стая с много телефони и кабели от където мъжът "Х" ми набираше двата номера, които му предоставих. Той ги набираше, не аз и си ги записа на листче. Първо се обадих на главния редактор в редакцията, за да обясня, защо не пращам своевременно репортажите - защото няма как без интернет да пратиш нещо! Сетне се обадих на семейството си да ги успокоя, че съм жива и здрава, просто няма интернет. Официалната версия за липсата на интернет беше, че точно тези дни в Техеран се провеждат изпити в Университетите и интернета е спрян, за да не преписват! Ако някой иска да препише винаги ще препише. Навремето нямахме интернет и пак преписвахме и то много успешно! Най-странното беше, че всички сим-карти бяха блокирани! Така че, ако пътувате до Иран си вземете втори апарат за да сложите местна сим-карта.

2. Виваком не сработи на територията на Иран! Нямах смс-че от Външно, нямах нито звук от България.....Предложиха ми местна сим-карта с локален VPN, аз, разбира се, отказах, за да не ми се проследяват смс-ите и разговорите.

3. WatsApp и Фейсбук в Иран са забранени и не работят. Те имат местни приложения, които работят на тяхна територия.

4. Все още е добре жените да ходят с кърпи, шалове или забрадки на главата за лично спокойствие, че спазвате законите на домакините. Няма никакво ограничение в цветовете, шарките, моделите, дебелината и прозрачността на шала - каквото и да е, ако ще кошница, но си я сложете на главата.

5. Имаше различия все пак от курса на валутата в хотела и "на черно"! Внимавайте! Първият ден се минах доста, добре че обмених само 50 щ.д.

6. Не пренасяйте алкохол в куфара! Рискувате. В страната е сух режим! На черно винаги може да се намери абсолютно всичко от местни доставчици на мотори, но не внасяйте в страната алкохол! Един хубав детокс ще ви се отрази добре!

7. Иранците имат друга философия за живота - те не бързат! Не спазват точно уговорените часове. За тях е важно срещата да се състои, а кога ще се състои, това Всевишният ще реши. Изобщо не се ядосвайте, просто се адаптирайте към местния начин на "бързане", а той е нулев! Не бързайте, не пришпорвайте хората. Все някога ще стигнете до там, накъдето сте тръгнали. Така, че да знаете - в Иран бърза работа нямате!

Автор: Оля АЛ-АХМЕД, Техеран, Иран