"Българската империя от ІХ-Х в. е блестяла от злато и сребро. Всъщност в значителна степен разкошът в двора на цар Симеон Велики се свързвал с блясъка на златото. В прочутото описание на Йоан Екзарх за Велики Преслав думата злато е употребена пет пъти в три изречения. Освен в дворците и църквите, благородният метал е буквално навсякъде по церемониалните одежди на Симеон.
А „…от двете му страни седят болярите със златни огърлици, пояси и пръстени”. Три български средновековни съкровища илюстрират този блясък и имат световно значение", пише археологът проф. Николай Овчаров, цитиран от "Труд".
"През 1912 г. край украинското село Малая Перешчепина е открито огромно съкровище. Монетите и находките показват, че става дума за погребение на виден владетел от VІІ в.
Когато са събрани всички предмети се оказва, че там са открити 20 кг злато и 50 кг сребро. Това са два златни сервиза за пиршества от по 12 съда всеки, състоящи се от масивни чаши, амфори и кани за вино.
В гроба са сложени и скъпите дрехи на владетеля заедно с съпътстващите ги златни гривни, огърлици, катарами и апликации. Сред тях е и 400-грамова византийска златна тока за колан, ранговият белег за високата титла патриций, носена от покойника. Особено важни се оказаха трите масивни златни пръстена със сложни за разчитане монограми.
Уникално е парадното въоръжение, положено в гроба. В обкована със златни апликации кания стои желязна сабя, чиято дръжка е изцяло от сребро и злато. Със злато е бил обшит коженият колчан за стрели, стоял до тялото на покойника. Там е бил заровен и бойният кон, от чиято изтляла сбруя са намерени десетки апликации от скъпоценни метали.
Находката от Малая Перешчепина се оказва най-голямото съкровище от VІІ в., открито в степите на Евразия.
Цели десетилетия учените не бяха наясно кой е този известен владетел. Чак през 80-те години на ХХ в. видният немски учен Йоахим Вернер доказа категорично, че става дума за погребението на Кубрат, един от най-великите ханове на Велика България.
Разковничето се оказаха трите златни пръстена, в чиито монограми се разчете името на владетеля и получената от император Ираклий в Константинопол титла патриций. Заедно с пръстените е бил дарен и патрицианският рангов колан с масивната тока, а може би и доста от скъпоценните съдове.
Не може да не направи впечатление близостта на Кубратовите церемониални одежди до описаното от Йоан Екзарх царско облекло на неговия далечен наследник Симеон. Очевидно имперската идея е била отдавна износвана от българските владетели. Все пак Велика България е обхващала огромни земи по реките Днепър, Дон и Днестър.
Второто съкровище е от времето, предшествало създаването на християнската Българска империя. То е открито през 1799 г. на територията на една стара българска област, Трансилвания.
Тогава тя е била в обширната Австрийска империя, а днес е част от Румъния. В тази далечна година от края на ХVІІІ в. един селянин попада на нивата си на уникално златно съкровище, състоящо се от 23 съда с тежест 10 кг.
Отново става дума за сервиз за пирове. Съкровището съдържа седем кани за вино, четири таса с тока за окачване на колана, четири чаши, три купи с волска глава, две патери, ритон, дълбока купа и широк поднос.
Повечето от предметите са украсени с разкошни геометрични и растителни орнаменти. На някои предмети се виждат изображения на пантери, щъркели, грифони, кентаври, морски коне и други фантастични животни. Част от тези разнообразни сюжети са свързани с богатия репертоар на елинистическото изкуство, а други по-скоро произхождат от Азия. Най-интересни обаче са митологичните композиции върху две кани.
Впечатляваща е сцената на триумфиращият конник върху кана №2. Воинът е с характерния островръх шлем и тежка ризница, в дясната ръка държи копие, а с лявата влачи за косите пленник.
Конникът-победител от златното съкровище е близък по смисъл с Мадарския релеф и редица изображения в рисунките-графити от Плиска и Велики Преслав.
Други фигурални композиции пък представят различни митологични сюжети от гръцката и персийска религия. Една от тях е похищението на Ганимед от Зевс.
Във втората сцена се вижда иранската богиня Анахита, издигана към небето от свещената птица Варган. Именно в това изображение учените видяха възможен образ на тюркската Умай, приела в хипостазна връзка облика на персийското божество.
Сюжетите и формите на съдовете са смесица от ирански, византийски и тюркски влияния. По някои от тях се откриват надписи на гръцки език и с тюркски руни. Като стил съкровището от Надь сент Миклош се отнася към първата половина на ІХ в. Това е времето на хан Омуртаг, когато се създават основите на Българската империя.
Несъмнено скъпоценните вещи са намерени на територия, владяна от българската корона. Те ярко показват вкусовете и претенциите на хановете от този период. А литургичният гръцки текст върху един от съдовете и врязаните кръстове по чашите за окачване още един път илюстрират вътрешната борба в българските владетели, която ще завърши с приемането на християнството от Борис-Михаил през 866 г.
За разлика от първите две, третата великолепна находка е вече от епохата на християнската Българска империя. Преславското златно съкровище е открито през 70-те години на ХХ в. при оран в околностите на Велики Преслав.
Според намерените византийски монети е положено в земята около средата или третата четвърт на Х в. В него липсват съдове за пируване, а представлява пълен набор от накити и регалии на принцеса от царския двор. Предполага се, че е било заровено в смутните години около руското нашествие в България и превземането на столицата от византийцитe.
При изработката на съкровището са използвани високи златарски техники. Част от предметите са отлети, а други са гравирани с инструменти. Ефирният орнамент е изпълнен с редове припоени златни топчета и фини филигранни нишки.
Използвани са и много бисери. Разнообразните изображения обикновено са правени в техниката клетъчен емайл – инкрустиране на цветни емайли в оформените от злато легла.
На главата си неизвестната принцеса е носела изящна диадема и масивни златни наушници, украсени с бисери и емайл. Диадемата се състои от златни пластини, на които чрез техниката клетъчен емайл са представени грифони и крилати кучета. Централно е изображението на Александър Велики, възнасящ се на колесница, теглена от два грифона.
Не по-малко пищна е огърлицата, изработена от 13 златни елемента, свързани чрез фини шарнирни връзки. От тях на миниатюрни верижки се спускат седем медальона. Всички детайли са обсипани с бисери. По тях в техниката клетъчен емайл са изпълнени образите на св. Богородица и други светци, на птици и растителни орнаменти.
Заедно с главните накити, в колекцията се откриват различни златни висулки, копчета, вградени в златни обкови антични теми и др.
Преславското съкровище дава възможност да се види в реалността описанието на Йоан Екзарх за пищното облекло на аристократите в Българската империя. А този блясък е твърде далеч от представата, която ни дават семплите костюми, използвани в сериала „Войната на буквите”.
С тази статия завършвам моя разказ на епохата на цар Симеон Велики, който бе предизвикан именно от този филм, завършва обясненията си проф. Овчаров.
Надявам се да съм показал поне частица от истинския блясък на Българската средновековна империя от ІХ-Х в. А тук ще съобщя, че прекрасният макет на Симеоновата столица в края на май ще бъде представен в Европейския парламент в Брюксел. Предполагам, че там той ще направи същото впечатление, което предизвика и при дебюта си в България".