Той обичаше театъра и театърът обичаше него. Това каза за Чочо Попйорданов неговият баща – журналистът Иван Попйорданов пред БТА. Той бе сред специалните гости на изложбата в памет на актьора, която се откри вчера в Народния театър „Иван Вазов“.
Според Иван Попйорданов, експозицията е прекрасен жест и уважение към следата, която е оставил синът му на първата ни сцена. „Той обичаше своите колеги, ценеше ги. Раздаваше се, всичко от душа и с огромна енергия, която не познаваше граници. Понякога, както казаха и хора, които работеха и в киното, и в телевизията, той нямаше чувство за самосъхранение. И затова получи много травми – не само физически, но и душевни. Той остави една ярка следа и в киното. И, разбира се, преди всичко в Народния театър. И аз съм благодарен, че чрез тази изложба отново връщаме спомена за него, защото съдбата много често непредвидено бързо ни разделя с много хора, които губим, за които е хубаво да си спомняме и които е хубаво да уважаваме“, каза журналистът.
Той допълни, че се надява хората да запомнят емоционалността, всеотдайността и безкрайната любов, която синът му е изпитвал към всички, особено към своите колеги. „Той се раздаваше за всеки един от тях и от него строеше много любов и светлина. И аз искам това да остане спомен за него – обич, обич и светлина“, каза Иван Попйорданов.
Експозицията представя 10 платна със снимки и информация за ролите на Петър (Чочо) Попйорданов на сцената на Народния театър. Показани са още костюми и реквизит от театралните изяви на актьора. Изложбата продължава до 11 юни, когато Чочо Попйорданов щеше да навърши 59 години.
„Вътре има много хубави неща и цитати от негови интервюта, които разкриват неговата душа, емоционалност, чувствителност и накърнимост. Благодаря много за тази изложба и съм благодарен на хората, които са поели тази инициатива и са я реализирали“, посочи Иван Попйорданов.
По думите му, сред любимите му роли на Чочо Попйорданов на сцената на Народния театър е тази на Македонски в „Хъшове“. „Там той беше най-органичен. Той там беше Чочо - цялата стихия, както, така да се каже, генетично носеше в душата и се самораздаде докрай и остави ярка следа с ролята си на Македонски“, каза още журналистът.
„От една страна е много хубаво, че паметта се запазва за Чочо по този начин и усилията на целия театър заслужават много големи адмирации. Но от друга страна, на мен ми липсва Чочо изключително много като енергия. Много малко хора могат да провидят в тези прекрасни фотографии неговата енергия. Само онези, които го познавахме и които сме били до него на сцената по това време, знаем какъв дивак беше. И ако сега той беше тук, в това фоайе, отдавна щяха да бъдат бутнати камерите и сигурно три от паната щяха да са паднали“, коментира пред БТА председателя на Съюза на артистите в България (САБ) Христо Мутафчиев.
„Уникални случки имаме с него – и турнета, и пътувания в цялата страна и чужбина, когато сме играли „Хъшове“. Това не може да се опише. Това е един човек, който влиза на сцената или в пространство, в което са се събрали много хора, и от тях не остава парченце. Всичко е обърнато с хастара наобратно от енергия и от едно слънце, което сияе“, каза Мутафчиев.
По думите му, Чочо Попйорданов е оставил прекрасни и запомнящи се роли. „За мен, уникалната и най-запомняща се роля е последната – на Македонски в „Хъшове“. Може би, защото съм субективен. Аз съм бил до него на сцената през цялото време. Но това е човек, който може да наниже на гърба си 11 стола и да мине Дунава, такъв тип човек. И „Сън в лятна нощ“ съм играл с него, там също правеше уникални неща. Но както каза и баща му, той нямаше никакъв инстинкт за самосъхранение, пък камо ли за съхранение на другите – прегръща те и ти чупи ребро, хваща ти ръката и ти чупи пръст. И самият той се изненадваше как така става. Като дете се изненадваше“, посочи още председателят на САБ.
„Има хора, за които не мога да говоря в минало време. Десет години са прашинка от вечността. Има вечност, която е просто живот. А Чочо е живот, било то на сцената или някъде тук сред нас. В мислите ми усещането за Чочо е пиршество на духа. Дух, който е вечен. Дух, който е реалност, а не спомен. Дух, който не може да отделиш от живота. И още – Чочо е любов. Онази, вечната, която съществува, а не тази, за която четем в романите“, каза на откриването на изложбата заместник-директорът на Народния театър Василка Бумбарова.
На Чочо Попйорданов ще бъде посветено и представлението на „Хъшове“ на режисьора Александър Морфов на 23 май – спектакълът, в който актьорът дълги години играе ролята на Македонски.