На 14 юни 1928 година, в град Росарио, Аржентина се ражда Ернесто Гевара Де Ла Серна, по-известен като Че Гевара или просто Че. Познавах баща му - Ернесто Гевара Линч, с когото четири години живеехме на един етаж в хотела "Хавана Либре" в кубинската столица. Всички истории за самият Че са в книгата "Венсеремос" - бестселър на поетесата Ваня Петкова.
Поетесата Ваня Петкова с бащата на Че - Ернесто Гевара Линч и втората му съпруга с децата им в хотел "Хавана Либре", Куба
Всъщност аз я запознах с бащата на Че Гевера, когото нахално заговорих в асансьора пътувайки към 21 етаж на небостъргача „Хавана Либре“ в столицата на Куба. Бях слязла до фоайето да си купя любимия ми, за онези времена /1974 година!/ най-вкусен на света кубински сладолед. В асансьора с мен се качи много голям, по моите представи чичко, който на баретата си носеше значка с образа на Че. Заговорих го : "Сеньор, вие имате значка с Че на шапката си. Защо?", го попитах аз отхапвайки ментовия сладолед. "Защото той е моят син, детето ми!" Тогава аз просто непринудено взех чичкото за ръка и му казах : "Ела да те запозная с моята майка. Тя пише книга за сина ти и ще се зарадва". От този момент майка ми и бащата на Че станаха неразделни приятели и ежедневно си ходихме на гости. А историите са в книгата на Ваня Петкова - "Венсеремос".
Какво знаем за Че?
Едно е сигурно : спорна историческа личност, за едни добър, за други лош, но при всички случаи е – личност!
Ернесто Гевара де ла Серна (14 юни 1928 – 9 октомври 1967), известен най-вече с псевдонима си Че Гевара или просто Че е аржентински и кубински революционер, политик, лекар, дипломат, лидер на партизански движения в Латинска Америка и Африка, сред ръководителите на Кубинската революция.
След революцията в Куба през 1959 година е назначен за комендант на крепостта Ла Кабаня. Самият Че е комендант на крепостта, която служи и за затвор на докарваните там обвинени. Но той не участва пряко нито в работата на комисията, нито в заседанията на създадените от нея трибунали. Въпреки това спекулациите не спират. Както виждаме, и до днес.
Че Гевара е член на Висшия военен съвет – органа, пред когото осъдените могат да обжалват присъдите си (трябва да се има предвид, че присъдите са издадени като за военни престъпления). В кабинета си в „Ла Кабаня” той приема и изслушва всички роднини и близки на подсъдимите – „в съответствие с нашите хуманни разбирания и с уважение към неприятеля”, както пише в спомените си Алейда Марч, която по онова време е негова съратничка и секретарка, а след това става негова съпруга и майка на 4 от децата му. Заема важни постове в правителството на Куба – министър на промишлеността, президент на националната банка, деец на революционните въоръжени сили на Куба, дипломат, като по същото време пише няколко теоретични труда за революцията и партизанската борба.
Раул Кастро и Че Гевара в Сиера Маестра
През 1965 година се отказва от кубинското си гражданство и всичките си постове в държавата и заминава най-напред за Конго (Бразавил), а след това за Боливия, където се опитва да развие партизанска активност (гериля). След 2 години там е заловен от боливийската армия с помощта на ЦРУ при специална военна операция и жестоко убит. Тленните му останки са открити едва след 30 години и са пренесени в Куба.
Още приживе името на Че Гевара става легендарно, а образът му (най-вече благодарение на фотографията, направена от Алберто Корда през 1960 година) – един от най-разпознаваемите.
Смъртта му го прави изключително популярен по цял свят и го превръща в универсален символ на революционните движения, контракултурата и бунта срещу социалните неправди. Името и делата му са предмет на много спорове, противоречия и страсти. Едни го считат за герой и модел за подражание, а други за убиец и престъпник.
Че Гевара остава една от най-влиятелните фигури в историята на човечеството – за него са написани биографии, спомени, книги, есета, песни, филми, стихове и поеми. Снимката, направена от Алберто Корда, често е обявявана за „най-известната фотография в света“ и за „символ на XX век“.
Освен цяла публицистична книга за него „Венсеремос“, българската поетеса Ваня Петкова е написала и емблематичното си стихотворение „ Ръцете на Че“
РЪЦЕТЕ НА ЧЕ
Зам.министърът на външните работи на Боливия емигрира в Куба, като предава дневника,документите по убийството на Че Гевара и отрязаните му ръцете в Капитолиума в Хавана
Хубави пръсти!
Като пет реки
към петте континента течащи!
Дълги пръсти!
Като десет съдби
на вулканите в топлите чаши!
Нежни пръсти!
Недоспали в коси
на дечица, на теб Алеида!
Неотсъмнали върху любими гърди!
Обгорени от змийски език
на отровна обида!
Страшни пръсти!
Държали куршум!
И разтрелвали боен другар
за предателска дума, за предателски ум!
Диви пръсти!
Живели в пожар!
Че, приятелю!
Че, компаниеро!
В този мраморен,
бял,
мавритански
музей
не ме чакай!
Че стъпките чаткат,
като спусък изпразнен
в глава на злодей!
Че, приятелю!
Че, компаниеро!
Тука няма да вляза
ръцете да гледам,
като две пеперуди
в хербарий красив.
Аз ги нося,
ръцетет ти, в моята вяра
на победата в пътя трънлив!
Аз ги нося в моята обич,
към света
и към хората честни,
към всички раси,
към всичките роби
И към простите,
мъжки
песни!
Аз ги нося във моята жажда.
В с в о б о д а т а!
Като приказка и като легенда
ще ги предавам
от внуци
на внуци!
И няма да бъде
на земята последна –
Че, п р и я т е л ю!
Т в о я т а
р е в о л ю ц и я!
ВАНЯ ПЕТКОВА
Личните снимки на Че, донесени от Ваня Петкова - подарък от бащата на Че Гевера в Хавана, Куба
Автор: Оля Ал-Ахмед