Антъни Хопкинс, който е над 80, разказва какви промени усеща в себе си:
1. След като обичах моите родители, братя и сестри, съпруг, деца и приятели, сега започнах да обичам себе си.
2. Разбрах, че не съм Атлас. Светът не лежи на моите плещи.
3. Спрях да се пазаря с търговците на зеленчуци и плодове. Още няколко стотинки няма да ме сломят, но може да помогнат на някой беден човек да спести, за да плати училището на дъщеря си.
4. Оставям на сервитьорката бакшиш. Допълнителните пари може да предизвикат усмивка на лицето ѝ. Тя си изкарва прехраната много по-трудно от мен.
5. Спрях да казвам на по-възрастните хора, че вече са разказвали тази история много пъти. Историята ги принуждава да вървят по алеята на паметта и да преживеят миналото си.
6. Научих се да не поправям хората, дори когато знам, че грешат. Тежестта да направя всичко перфектно не е върху мен. Светът е по-ценен от съвършенството.
7. Давам комплименти свободно и щедро. Комплиментите развеселяват не само получателя, но и мен. И един малък съвет към получателя на комплимента, никога, НИКОГА не отказвайте, просто кажете: "Благодаря."
8. Научих се да не обръщам внимание на гънките или петната по ризата. Личността говори по-силно от външния вид.
9. Оставям хората, които не ме оценяват. Те може да не знаят моята стойност, но аз я знам.
10. Запазвам хладнокръвие, когато някой играе “мръсно”, за да ме победи в надпреварата с плъхове. Не съм плъх и не принадлежа към тях.
11. Уча се да не се смущавам от емоциите си. Моите емоции ме правят човек.
12. Разбрах, че е по-добре да зарежа егото си, отколкото да прекъсна връзка. Егото ми ще ме държи настрана, докато в една връзка никога няма да бъда сам.
13. Научих се да живея всеки ден така, сякаш ми е последен. В края на краищата той може да е последният. 14. Правя това, което ме прави щастлив. Аз съм отговорен за моето щастие и аз самият съм си задължен.
Щастието е избор. Можете да бъдете щастливи по всяко време, просто изберете да бъдете!