Навсякъде където пея, и най-вече в Русия, започвам концертите си с песента „ Моя страна, моя България“ и всички стават на крака! Русия обича България! Помнете това! , казва Грета с гордост и високо вдигната глава!
- Г-жо Ганчева, навършихте 80 години – една прекрасна и достойна възраст. Как се чувствате?
- Не я чувствам тази възраст! Влязох в семейството на 80- годишните абсолютно осъзнато. Напълно осъзнавам, че съм на осемдесет години, но аз не ги усещам, повярвайте ми! Не знам какво е това осемдесет години, стряскам се от самата цифра, но не знам дори как съм ги минала така неусетно, сякаш не са мои. Не мога да асимилирам тази цифра и това е!
- Това е прекрасно, че духът ви остава млад. Всъщност, как се съхранява един дух млад?
- Винаги казвам, че аз не съм звезда, а земя, защото звездата блести, блести, па угасне. А земята е необходимост. И когато се чувстваш необходим да кажеш нещо на някого, нещо добро, хубаво, да му дадеш надежда и да му повдигнеш самочувствието, това те възвисява и те кара да се чувстваш по друг начин. Това те задължава да бъдеш необходим. А иначе, навлязох в 80-та си година така, както майка ме е родила – без никакви подправки!
- Какви са красивите спомени на Грета Ганчева в творчески и личен план?
- Казвам на всичките си приятели – помнете ме така, за сцената венчана! Два пъти съм венчана за сцената. Първият път се венчах за естрадната сцена през 1961 година, където срещнах Емил Димитров, а година по-късно ме приеха във ВИТИЗ и започнах да играя в Народния театър, където съдбата ме срещна с такива личности като Маргарита Дупаринова, Георги Георгиев – Гец, а Йордан Матев – Данката, за когото се заговори много покрай филма „Тютюн“ играеше мой баща в една от ролите. Бяхме невероятни приятели с него. А моята роля съм я изиграла благодарение на неговите указания, беше наистина един прекрасен човек, много тъжен, но влюбен в живота, за съжаление си отиде много рано. Трендафилов е бил мой професор във ВИТИЗ. В театър „Сълза и смях“ се срещнах с великолепни мои колеги, с Ани Бакалова, със Стойчо Лозанов и много други. Дълги години бях в театър „Сълза и смях“. Така че два пъти съм венчана за сцената!
- И в края на нашето интервю – редакцията на ФАКТИ ви поздравява с юбилея и ви пожелаваме здраве и дълголетие! Вие сте наистина като един слънчоглед, който винаги се обръща към слънцето! Останете такава! С коя песен ще завършите това интервю?
- Нека да завършим с песента, която ме направи популярна в целия Съветски Съюз - „Балалайка“: „Тумбала Тумбала тум - балалайка!“ , песента е еврейски шлагер, но ние с Емил Димитров я популяризирахме с наш текст, защото не можехме да намерим по онези времена човек, който да я преведе. В същата година, когато обикаляхме в Русия ресторантите и заведения какво да видим – всички певици пееха „Тум балалайка“, която стана любима на всички!
Интервю на Оля АЛ-АХМЕД