„Историята показва и църквата, и западните крале, и рицарите без техните традиционни клиширани маски. Рицарството е показано доста достоверно, както и целта на църквата, която инициира последния кръстоносен поход към българските земи“. Това каза пред БТА писателката Людмила Филипова по повод новия си исторически роман „Войната на верите“. Премиерата на тома беше на 19 юли в „Топлоцентрала“.
„Официалните цели съответно са да се освободят земите до Константинопол, да се стигне до Йерусалим. Неофициалните цели са били, покрай битката срещу османците, веднъж завинаги да се сложи краят на богомилите в сърцето, в което те са се появили, а именно - в Преслав“, коментира Филипова.
Тя допълни, че кулминацията в романа е т.нар. „битка на народите“ или „войната на верите“, при които се сблъскват над 10 различни вероизповедания. „Това ме вдъхнови и за заглавие“, посочи писателката.
Разказът за последния кръстоносен поход от 15-и век е представен паралелно с историята на богомилите, които според авторката са първото демократично движение в света. „Името им се използва за доста спекулации и мисля, че малцина знаят всъщност какви са богомилите, за какво са се борили, какво е представлявало тяхното движение“, коментира писателката. Тя допълни, че богомилите са покорили и Запада, и Изтока, като Светата инквизиция е била създадена от Римокатолическата църква именно за да се бори с тях.
Идеята за книгата се появява преди 17 години, когато тя прави проучване край Шумен за друго свое произведение - „Войната на буквите“. „Будни дейци от шуменския край ме извикаха на среща. Искаха да ми споделят една история, която вече шест века се предава от поколение на поколение. И искаха тя да бъде разказана и да стане достояние на света. Става въпрос за едни смели 65 воини, които се изправят срещу хиляди кръстоносци, рицари и спасяват жителите на целия шуменски и преславски край“, разказа Филипова.
По думите ѝ тогава тя не е намерила правилния ъгъл, през който да разкаже историята. „Преди няколко години ме помолиха други мои читатели да разкажа за богомилите отвъд пропагандата на църквата и тогава започнах да правя много задълбочени проучвания и това, което съм представила във „Войната на верите“ е доста достоверно“, каза писателката.
За да създаде историята във „Войната на верите“, Людмила Филипова прави проучване сред стотици източници, на които се позовава и в бележки под линия. „Това включва всякакви писмени източници от девети век до ден-днешен, съвременни исторически изследвания от целия Запад, Балканите до Русия, Османската империя, днешна Турция, арабските страни и т.н. Други източници са доста местни предания, локални книги, които са писани в шуменския и преславския край, както и моят личен подробен обход – нещо, което правя винаги в самия край. Това се случи миналото лято, като буквално съм била по следите на героите и съм видяла всяко камъче, всяко хълмче“, разказа писателката.
По думите ѝ, книгата дава отговор и на въпроса как са живели българите в първите векове на османското иго.
Винаги, когато съм правила исторически романи, целта ми е била максимално да се придържам към достоверността, коментира Филипова. Според нея ролята на художествената измислица в историческите романи е с цел даването на плът, сила, кръв, емоция и живот на разказаното. Така може човек да я усети, да заживее с нея и вече впоследствие да търси допълнителни факти, каза писателката.
По думите ѝ, днес за първи път в историята на човечеството темата за вярата започва да отшумява. Тя е била важна, откакто човекът е започнал да разсъждава какво е това голямо светещо нещо на небето, но това се променя с развитието на точните науки, смята Людмила Филипова. „Науката ни дава криле да полетим над тези първични страхове и надежди“, допълни тя.
Авторката на „Войната на верите“ коментира, че с новия си роман не си поставя за цел да поднови разговора за вярата, а да представи сблъсъка на множество религии в тази история от 15-и век.
„Много хора не си дават сметка какво е християнството, което те изповядват, когато отидат да запалят свещичка на Великден, да речем“, посочи тя. Според нея има огромна разлика между „християнството, което е създадено от първоучителите“ и християнството, което през четвърти век се е използвало от Константин Велики и неговата майка Елена по „политически причини“.
„Тогава християнство се администрира със събори, на които се гласува какво да се пише, какво да не се пише, какво да се казва, какви постулати да има. Написват се изцяло нови книги. От евангелията, които са били близо 100, са запазени около три, които са силно редактирани, едно е доизмислено. Християнството после още повече се разделя между католици и православни. И няма почти нищо общо с истинското християнство. Всъщност, единствената мисия на богомилите е била именно да връщат и да се борят за това първо християнството. И църквата е преследвала и убивала хората, които единствено са искали да носят на съвременниците си първото, най-чисто християнство“, коментира Филипова.
Предвид историческата тематика и сходствата в заглавията, писателката разкрива, че между „Войната на верите“ и „Войната на буквите“ (2014) има последователност.
„Книгите са абсолютно независими. Аз съм винаги съм била против това да се връзват книги и хората да са длъжни, да купуват части. Но наистина има последователност, защото действието се случва на същите земи – Плиска, Преслав, Шумен. Проучването съм го правила на същото място. А в крайна сметка, така, както завършва „Войната на буквите“ с това, че духът на Баян, както е в легендите, остава завинаги да бди над българския народ, всъщност ние виждаме вече във „Войната на верите“ до каква степен има почва в тази легенда“, каза тя. Другата обща тема, която е малка степен засегната във „Войната на буквите“, е богомилството. То е едно от големите дела на княз Баян, посочи Людмила Филипова.
Писателката допълни, че след като по „Войната на буквите“ бе създаден сериал, който бе излъчен по-рано тази година, разговори се водят и за екранизирането на „Войната на верите“. В момента Людмила Филипова е в процес и на проучване за следващия си исторически роман. Темата е много важна, пропускали сме я векове наред, коментира тя и допълни, че отново ще е свързана с българската история.