Във Витебск се проведе 32-ият фестивал на изкуствата "Славянски базар", който тази година е с впечатляващ мащаб – близо 6000 артиста от 35 страни, на 23 локации участваха в 200 културни прояви! Над 100 000 души са посетили фестивала тази година.
На XXXII Международен фестивал на изкуствата "Славянски базар във Витебск", в който тази година се проведоха стотици културни мероприятия на открити сцени разположени в двадесет и три точки в алеята на занаятчиите. Песни и танци се вихриха зад всеки ъгъл, но най-интригуващото бе, че на всички тези сцени и площадки можеха да се видят най-големите театрални и естрадни звезди на Беларус. А гала - концертите на откриването и на закриването на фестивала събраха всички звезди на сцената под бурните аплодисменти на 6 200 зрители в залата на Летния Амфитеатър в град Витебск, Беларус.
На бурни аплодисменти се радваше и голямата звезда на шансона Елена Ваенга.
Истинското име на певицата е Елена Владимировна Хрульова. Артистичният псевдоним Ваенга е измислен от майка ѝ. Певица, автор на песни, композитор и актриса, Ваенга става известна с уникалното си изпълнение на военните песни. За руснаците темата за войната е свята, и когато на сцената се появи една жена която с изпълнението си разплаква аудиторията тя бива приета с овации. Това, че Елена Ваенга започва сценичната си кариера с руските военни песни, не е случайно. Певицата е от Санкт Петербург, някогашен Ленинград. И блокадата на Ленинград е засегнала пряко цялото ѝ семейство. Пред ФАКТИ тя сподели , че всички в семейството ѝ са воювали. Дядо ѝ се е сражавал в Ораниенбаум, където е бил зенитчик. Баба ѝ е била лекар във военно-полевата болница в блокадния Ленинград. Те изобщо не искат да говорят за това. Никога не са искали да говорят за онези ужасни и страшни времена. Дядото на Елена е имал 16 деца. От тях половината са загинали по време на Великата Отечествена война. Всички те са били действащи военни в отрядите и ротите, всички са участвали във войната – или на фронта или в тила.. „Ние сме голям род. Но за войната никой от тях не обичаше да си спомня, тъй като това бе голяма трагедия както за народа ни , така и за моето семейство, което оредя заради войната,” разказва Елена. Една от нейните лели е била едва на тринадесет години и е мъкнела тежките снаряди по време на войната. От непосилната тежест получава херния, изсипват и се женските органи и тя никога не е могла да роди. По линия на баща ѝ повечето роднини оживяват, независимо от блокадата на Ленинград. Баба ѝ, която е с естонски корени, е преживяла целият ужас на блокадата – глад, мизерия, болести и въпреки това не е спирала да работи и да спасява хората като действащ лекар в болницата. „Тя винаги мълчеше по темата….Мълчи и толкоз! Когато някой започне да говори за войната баба ми ставаше и отиваше в другата стая….Дядо ми отбелязваше 9 май по странен начин – когато по традиция хората се събират на маса, той седи, гледа в една точка, сипва си пълна чаша с водка която не докосва и през цялото време мълчи и плаче…Цялата му рота загина”, сподели със сълзи на очи певицата. В живота тя е безупречна и принципна. „Мразя да не ме информират! Бих могла да дам съгласието си за всичко, но околните са длъжни да ме информират. Ненавиждам да не знам какво се случва около мен, длъжна съм да знам, да съм наясно и да съм информирана. Ето ви поредния мъжки доминант в моят характер. Обичам откровените, открити отношения, и ако не ме информират, това за мен е признак на показно неуважение. Тази черта от семейството я пренесох към екипа си. Всички имат пълната свобода на действие, но при условие, че ме информират за техните намерения. Това е! Просто, но жестоко! Не обичам когато ме нараняват. Рядко го допускам, но ако ме обидят и наранят – не прощавам! Това е черта на северният ми характер. Съжалявам, но не прощавам обидите!”, споделя Ваенга. На 18 години тя за пръв път се качва на сцената и страшно се е изплашила. Нямала е вокално образование, само музикално – класическо пиано. А що се касае до облеклото – дългите до земята рокли, то е плод на нейната фантазия. „Така се чувствам комфортно и удобно”, твърди Елена.
За нея преди всичко е важна музиката, удоволствието от това да е на сцената и да радва хората, а не парите. Хонорарите за нея имат второстепенно значение. Важното е хората да са щастливи, тогава тя е истински доволна. ”От една страна аз работя, за да печеля пари, което е нещо нормално. От друга страна не ми пука за парите. Изобщо не съм материална. Изпявам си песента, взимам си хонорара и продължавам по пътя си. Ако не са ми платили навреме, или превода се е задържал или пък са ме излъгали преднамерено – махам с ръка и им тегля една майна! Имала съм такива случаи, но ги възприемам като урок, споделя певицата. Уча се от тях. Лошият резултат всъщност е много добър резултат. Само трябва да се анализира и да си направиш съответните изводи. И винаги си повтарям – има и по-лошо…Болестите и смъртта, а да отнемеш на артиста парите не е болка за умиране, не е краят на света. Изобщо не правя от това трагедия, не вдигам скандали и нямам никакво намерение да се съсипвам заради това. До такава степен получавам удоволствие от работата си, че абсолютно не мисля за хонорара. Голяма работа ако има проблем с плащането. Нали съм получила удоволствие от това, че съм пяла, нали съм доставила на хората удоволствието и съм донесла радост в сърцата им – това за мен е най-голямата отплата! Виж, ако някой ми открадне абсолютно нищо неструващата статуетка на пра-баба ми в къщи – ще побеснея. Защото тя за мен е безценна. С ръка на сърцето заявявам – че материята за мен не е приоритет!”, откровено споделя пред ФАКТИ Елена Ваенга.
Много от съвременните критици я определят като феномен. Сравняват я с Григорий Лепс по индивидуалност и уникалност на изпълненията. Тя самата обаче не се възприема нито като феномен, нито като голям талант. На първо място в живота ѝ е нейното семейство с което тя се гордее. Животът на певицата не е бил никак лесен, но всичките си трудности тя преодолява благодарение на разума си и силната си вяра в Бога. „Винаги се стремя да разреша възникналите проблеми с разума си. Съвсем наскоро в огромното ми семейство и в голямата ми къща възникна семеен спор. Всички бяха на различни мнения, което доведе до скандална ситуация. Започнах да прилагам дипломацията на северната жена и да примирявам всичките тези „малки държави” в нашето семейство докато настана мир. Това беше победата на разума. Всеки труден момент в живота се старая да го реша по този начин – дипломатично и с разум. Човек показва истинската си същност точно в труден момент. Хората си свалят маските в трудния момент и тогава показват истинското си лице. Всеки човек, изпаднал в труден момент, ще се държи така, както всъщност му диктува вътрешната му нагласа и тогава може да се направи извода на какво е способен той. Трудните минути са нашият житейски изпит. Имала съм ги предостатъчно…Хората имат уникалната способност да се оправдават. А това е слабост на характера. Слабият човек винаги е преследван от фразата: „ защото „ Тази дума при мен липсва напълно. Човек е длъжен да може да преодолява трудните моменти в живота, те са изпитания от Бога.”, пояснява Елена.
Ваенга е просто силна и могъща не само с гласа си, но и с присъствието си на сцената. Нейните текстове се знаят наизуст, а залата винаги пее заедно с нея, както стана и сега във Витебск по време на изпълнението ѝ на култовата песен "Аеропорт".
Тя спечелва любовта на публиката с неповторимостта на артистичната си натура, вокални данни и необикновени песни. Едва девет годишна Елена написва първата си песен и с нея печели конкурс за млади композитори. От тогава тя пише и изпълнява сама своите произведения. До сега има над 800 песни, някои от които написани за популярни руски групи. Музиката и поезията вървят паралелно. Музикалната ѝ кариера се развива стремително и тя става звезда благодарение на специфичния си глас и поведение на сцената. Концертите ѝ винаги са в препълнени зали.
Елена Ваенга еднакво добре изпълнява рок, джаз, военни песни, романси, но руския шансон остава нейна запазена марка. В едно свое интервю тя споделя: „ Добрият музикант трябва да има свой собствен стил. Към това човек трябва да се стреми. Когато пея, аз съм щастлива.”
Оля Ал-Ахмед, Витебск, Беларус, "Славянски базар"