„Всеки живот започва с една жена, моят също…“ Така започва тази сложна семейна драма, в която, както и в живота, въпреки болката има място и за мигове на щастие. На брега на древното италианско езеро Брачано, където мирише на тиня и мокри пера, се установява семейство Коломбо. Младата Антония се грижи за четири деца и съпруг с увреждания. Вечната ѝ борба с несъвършенствата на света я прави горда и безкомпромисна. Тя възпитава строго единствената си дъщеря и я учи да разчита само на себе си. Малкото червенокосо момиче бързо научава важните уроци в живота: да бъде силна, да не се оплаква, да чете книги, да се гмурка в езерото, дори ако течението я завлича на дъното, да крие телефона си от майка си в кутия за обувки, а отчаянието си – там, където никой никога не може да го намери.
Родена през 1988 година, Джулия Каминито завършва политическа философия, но работи като редактор за римското издателство „Джулио Пероне“ и сътрудничи на различни периодични издания. Още с дебютния си роман „Голямото А“ („Джунти“, 2016) грабва вниманието на публиката и печели три важни отличия: „Багута“ и „Джузепе Берто“ в категория „Първа творба“ и „Бранкати“ за „Млади дарования“. С романа си „Водата на езерото никога не е сладка“ („Бомпиани“, 2021), Каминито печели наградата „Стрега Оф“, както и престижната „Кампиело“ през 2021 година.
Невъзможно е да не бъдеш грабнат и понесен от този необикновено изтънчен и зрял роман. /Надя Теранова, „Тутолибри“/