За да разберете какво си фъфлят половината от мъжките персонажи в "Алея на славата", хубаво е да гледате филма в шумоизолирана база на ЦРУ, районът да бъде отцепен в радиус от поне 35 километра, като същевременно старателно сте се погрижили за ушната кал между източника на звука и евстахиевата ви тръба. Най-добре изскубете и косъмчетата в околността, ако имате такива.
Фъфленето при Драго /Цветан Алексиев/ и Милен /Мак Маринов/ създава усещането, че се опитват да кажат нещо, докато дъвчат домашно плетен търлък. Добре, ако сме милостиви, можем донякъде да оправдаем тази специфика с "находчиво" режисьорско решение - все пак играят баща и син, търсена е дълбинна концептуалност, последователност и изтъкване на водещата роля на наследствеността.
Но когато и Дерин /Йордан Ръсин/ от ДАНС също проговори като ужилен от диви пчели по езика, ей богу, както казваше шармантният Тодор Батков, започвам да си мисля, че този подход цели да се създаде умишлено и съзнателно допълнителна енигматичност на диалозите, което само по себе си би било печално нелепо.
Дали горното впечатление е плод на режисьорско решение, вечният проблем на родните филми със звука или просто е въпрос на гласови дадености и умения? Едва ли има особено значение за драгия зрител. Важното е, че сериалът предизвиква интерес и не е в наличност или в дефицитна нищо друго, което би предизвикало яростен хейт.
С ролята на шеф Лагадинов според очакванията се справя Деян Донков, отдавна задал високи стандарти към самия себе си и видимо забавляващ се с персонажа си. Борислав Чучков е безупречен като бандита Пумпалов, а от дамския състав се откроява Ирини Жамбонас /Марта/, дебютирала в родното кино през 1989 г. в класиката "Маргарит и Маргарита".