Погребална камера с човешки останки откриха археолози от Регионалния исторически музей (РИМ) – Ямбол при проучване на крепостта „Малкото кале” край с. Воден, община Болярово.
Очевидно става въпрос за крипта в рамките на семеен параклис, принадлежал на представители на висшата византийска аристокрация от средата на ХI до края на XII век, разказа пред БТА директорът на музея гл. ас. д-р Стефан Бакърджиев.
Ценните находки са намерени дни след големия пожар в района, засегнал и самия археологически обект, допълни той.
Разкритата погребална камера се намира на приземния етаж на помещение, ползвано като параклис в укрепената резиденция, уточни Стефан Бакърджиев. Откритите в нея човешки останки са в анатомичен порядък, включително и черепът на погребания. Това позволява да направим подробен антропологичен анализ и да установим пола и възрастта на човека, положен в криптата, допълни той. Предположението на археолозите е, че тялото е било в ковчег, за което свидетелстват открити разпръснати голямо количество железни пирони и скоби.
Около черепа са разкрити и гробни дарове. Сред тях е добре запазена едната половина от кръст-енколпион (реликварий), в каквито обикновено са поставяни частици от светия кръст или от мощи на светци. Намерена е също билонова монета на император Мануил Комнин (1143 -1180 г.), както и каменен прешлен на вретено.
Последната находка кара екипа да предполага, че откритите останки са на жена.
„Най-вероятно гробът е разбит още при превземането на крепостта по време на Третия кръстоносен поход (1189 – 1190 г.), затова и липсват по-ценни предмети. Въпрос на хипотези е дали са го направили самите обитатели на крепостта, бягащи от нашествениците или пък кръстоносците, които са я превзели и разрушили”, разказа още директорът на Ямболския музей.
В помещението, ползвано като параклис, при тазгодишните разкопки са открити още железен ефес (предпазител) на меч, част от връх на копие и значително количество фрагментирана луксозна и обикновена керамика. Предназначението му като храмов обект се потвърждава от откритите над 7000 фрагмента стенописи.
Настоящите разкопки потвърдиха досега предложената хипотеза, че крепостта „Малкото кале“ край с. Воден е имала функцията на резиденция на висш византийски аристократ, посочи д-р Бакърджиев. По думите му за това свидетелстват както специфичната архитектура и орнаментика, така и откритите девет печата от кореспонденция. От тях се научават имената и длъжностите на хората, изпращали писма до управляващите крепостта. По-голямата част от печатите са на различни представители на известната византийска фамилия Ватаци, управлявала района около Адрианопол (днешен Одрин), посочи директор на РИМ – Ямбол. От същата фамилия е и императорът Йоан III Дука Ватаци, управлявал Източната римска империя в първата половина на ХIII век.
Новите находки са установени от екип археолози от РИМ – Ямбол, които продължиха проучването на крепостта след пожара, разгорял се в края на юли т. г.
"Студентите, с които работехме, за съжаление пропуснаха най-интересната част, защото трябваше да прекъснат стажа си, заради огнената стихия", разказа директорът на Ямболския музей. По думите му и Малкото кале, и намиращият се в близост средновековен манастир са се оказали в окото на пожара. Пострадал, макар и не фатално, е стенопис, разкрит и консервиран миналата година. Парчетата ще бъдат отново сглобени и стенописът монтиран на мястото, на което си беше, обясни Стефан Бакърджиев.
Към настоящия момент вътрешната част на крепостта е проучена на 90 процента, а обграждащите я крепостни стени – на 75, посочи още археологът. От музея в Ямбол разчитат на помощ от държавата за окончателно завършване изследването на Малкото кале и последващи реставрация, консервация и експониране на обекта. Крайната цел е крепостта, заедно с намиращия се на 400 метра в източна посока средновековен манастир да бъдат обособени като общ туристически продукт. И двата обекта от 2017 г. са със статут на недвижими културни ценности с национално значение.
Крепостта „Малкото кале” е сред основните обекти, проучвани от археолозите в Ямболско. Разкопките започват от 2008 г. след намерен иманярски изкоп. От 2011 г. досега те се осъществяват почти изцяло с помощта на студенти от Университета по библиотекознание и информационни технологии, които провеждат стажовете си тук под ръководството на доц. д-р Диана Стоянова. Последно финансова помощ от държавата е имало през 2019 г. преди началото на пандемията от КОВИД-19.