Един от основните проблеми на нашето съвремие е демографският. От една страна, сме жертви на ниската раждаемост, а от друга – не се грижим за родените вече деца. Домовете за сираци, за социално слаби и за деца в неравностойно положение са пълни, а в същото време има толкова много родители, които искат да осиновят рожба, било то защото не могат да имат своя, или просто защото са от тези хора, за които детският живот е от значение. Тъжно, но факт. Причини могат да бъдат търсени навсякъде, а оправдания – под път и над път. Добрата новина обаче е, че все пак има някой, който на добра воля решава да помогне. Как? Колко? Както може и с колкото може, а това може да не е достатъчно, но понякога (особено във времена като нашето) е повече от много. И в този ред на мисли искам да ви разкажа за едни деца, с които се срещнах – лъчезарни, възпитани, амбициозни. Деца от домове, които имат своите мечти за добър живот и личностно развитие.
Предистория
През лятото на 2013г. Суверенният Малтийски орден съвместно с ателие „Прегърни ме” стартират проект под надслов „Креативни ваканции”. Проектът се състои в организиране и реализиране на туристическа обиколка за деца от различни домове в София. В десетдневната обиколка участие взимат екип от ръководител, фотограф, художник и оператор, заедно с 14 деца и двама възпитатели. За децата това се оказва едно незабравимо пътешествие, в което те не само се забавляват, но и учат, тъй като се запознават със седем културно-исторически обекта, които са под закрилата на ЮНЕСКО - Ивановските скални църкви, Свещарската гробница, Мадарският конник, Несебър, Казанлъшката гробница, Рилският манастир, Боянската църква. Целта на това пътуване е децата да опознаят по-добре своята родина и нейната богата история. По време на обиколката на туристическите обекти децата правят свои тематични рисунки, свързани с видяното. Последните са събрани в книжка - пътепис, която е крайният продукт на съвместната инициатива на Малтийския орден и сдружението „Прегърни ме”. Книжката е преведена и на английски, за да бъде достъпна и в чужбина. На 26 февруари тази година се състоя и изложба на рисунките на децата, като със събраните средства се планира провеждане на следваща туристическа обиколка и през лятото на 2014г. Идеята е тази инициатива да се превърне в ежегодно събитие, в което участие да вземат все повече деца.
За вълшебната среща с децата:
Срещнах се с четири деца, взели участие в туристическата обиколка
Лия (8г.)
Лия е на 8г. Посещава ателие „Прегърни ме” от близо 2г. Срещата с нея беше доста интересна. По време на нея тя ни разказа, че много обича да рисува. Предимно котки, защото те са любимото й животно. За туристическата обиколка каза следното:
„ Бяхме на пътешествие. Всичко ми хареса. Много пътувахме, много рисувахме...и се разхождахме. Много беше хубаво и искам пак да отида. Най впечатлена бях от Мадарския конник, защото има кон и е на скала, а също и Рилския манастир. На Рилския манастир се молихме, рисувахме и снимахме филм.” Споделя, че времето, прекарано в ателието е страхотно, защото там има приятели и се забавлява. Самата Лия е едно доста магнетично дете. Не се притесняваше да говори, да разказва, да споделя. На тръгване ми подари нещо, нарисувано от нея ...котка, разбира се.
Митко (10г.)
Отново любител на рисуването, подобно на всичките деца от ателието. Пада си по рисуването с молив и маркер.
Харесва му да посещава ателието, защото именно там се е научил да рисува. „Всички са ми приятели тук. Обичам да идвам, защото е хубаво да се събираш с компания, да се забавлявате, да рисувате заедно. Харесва ми.”-допълва той.
От всички деца, с които се срещнах, Митко беше най-притеснен. Въпреки това обаче успя да ми разкаже подробно за преживяването, което е споделил със своите приятели от ателието. От думите му стана ясно, че е едно будно и доста любознателно дете.
„Най-много ме впечатли Свещарската гробница. Иначе по време на обиколката главно разглеждахме забележителностите и ни разказваха за тях. После рисувахме онова, което най-много ни е впечатлило от всяка една забележителност.....” – споделя той, а на въпроса ми дали би искал отново да изживее подобно нещо, Митко отговаря:
„Естествено, че искам да пътувам отново на такива обиколки. Основно искам да разглеждам гробници и манастири. Те са ми най-интересни.”
За себе си има планове...или поне детски мечти – представя си се след време като художник или компютърен програмист. Художник, защото обича да рисува, а компютърен програмист, защото е на „ти” с компютрите.
Ники (14г.)
Посещава ателието от 2 и повече години.
„Обичам да идвам тук ,защото обичам да рисувам ,а и тук се отделям от многото хора и ежедневието, което всеки ден е едно и също. Когато не съм тук, съм или на училище, или в дома.”
Ники сподели, че с училището се справя добре, макар че е с 3 години изостанал.
„Аз съм на 14г. и трябваше сега да съм в 8-ми клас, но съм в 5-ти. Сега лятото обмислям да взема 6-ти клас и на есен да започна в 7-ми, но не знам дали ще се получи”.
Попитах го: „Имаш ли приятели тук? Чувстваш ли се приобщен, получаваш ли подкрепа, когато ти е нужна?”, а той ми отговори: „Да. Приятели имам. А подкрепа получавам и то не от скоро, а от доста отдавна”.
За туристическата обиколка:
„Хубаво беше, защото посетихме места, които можеше да нямаме възможност да видим никога. Запознахме се с други хора. Определено бих искал отново да отида на обиколка.”
За мечтите и надеждите:
„Представям си живота си в България. Искам да си имам свое собствено ателие. Мечтая да стана художник и картините ми да се продават, но преди да умра, защото повечето художници стават известни чак след смъртта си.”
На тръгване получих подарък – натюрморт в кафяво и сиво...
Анио (20г.)
От 6г. посещава ателието. Играе ролята на големия батко, помагайки с каквото може.
„Тук имам приятели – повечето деца. А и не само те. Учителите също, което е много важно. Подкрепят ни и така. Обичам да идвам тук, защото ателието ми дава много неща. Освен приятелството и подкрепата тук получавам и нови знания, практика – практикувам това, с което искам да се занимавам. Чувствам се супер тук. Но най-големият позитив е изкуството. И не само. Срещаме се и с много хора на изкуството и тези срещи и познанства също ни дават много.”
За туристическата обиколка:
„Беше много яко. През деня разглеждахме забележителностите, а вечер си правихме разходки. Супер беше. Видяхме и научихме много неща, а и се и забавлявахме”.
Анио също има големи мечти за бъдещето си, свързани с изкуство.
Той за разлика от другите се занимава професионално с рисуване от една - две години, а любимият му стил е импресионизмът. Изучава моден дизайн в гимназията и планира да продължи обучението си в Художествената академия с Илюстрации „или нещо подобно, но пак с рисуване”. Вече има свой комикс, наречен „Един ден в парка”. Работи като стилист в „Денсинг старс”. Разговорът ни с него завърши с думите „Няма деца без талант. Особено щом става дума за рисуване. Много хора си мислят, че не могат да рисуват, но не е така. Просто трябва да намериш своя стил и да си повярваш.”
За финал:
По думите на децата инициативи като тази им показват какво е изкуство, какво е приятелство, „какво е да цениш, да вярваш, да уважаваш”.
Този реализиран проект дава шанс на изоставените деца да видят нови места, да научат нови неща, да натрупат спомени, да рисуват, а после да ни разказват и с разказите си да ни учат да ценим и да се радваме на малките неща, защото за нас може да са малки, но за други...
И не на последно място ми се иска да се върна към думите на Анио „...Просто трябва да намериш своя стил и да си повярваш”. Нека накараме децата на България да повярват в себе си, така както Суверенният Малтийски орден и ателие „Прегърни ме” го правят.