Няма да правим тъжен концерт, и той няма да е посветен на това, че Кирчо го няма, а на това, което той ни остави. Това каза Иван Лечев в началото на вечерта, с която „Фондацията“ почете своя приятел и колега Кирил Маричков (1944-2024).
В продължение на близо два часа, звучаха двадесет от най-известните и обичани песни на „Щурците“. Публиката, изпълнила до краен предел зала 1 на НДК, изпращаше с продължителни аплодисменти всяко изпълнение. Във втората половина на концерта всички бяха на крака, пееха и танцуваха, предава репортер на БТА.
„Изкуството има едно свойство, и то е да възпитава добър вкус. „Щурците“ възпитаха поколения българи със страхотна българска музика и страхотни български текстове“, каза Венко Поромански. „Ще представим песни, които Кирчо изпълнява и които обича. Един творец никога не може да избере най-хубавата си песен, защото всички са негови рожби“, добави той.
„Този стол ще остане винаги така“, каза още Поромански по повод празния стол на сцената, където обикновено сяда Кирил Маричков. „Предполагам, че всички имате такова празно място в душата си, какво имам и аз. Тази празнота, която оставя човек като Кирил Маричков, може да бъде запълнена единствено и само музика“, добави Иван Лечев.
Рок спектакълът започна с „20-и век“, последваха „Вълшебен цвят“, „Обичам те завинаги“, „Футуролог“, „Две следи“, „Рок в минало време“, „Вкусът на времето“, „Хамлет“, „Клетва“, „Среща“ и на финала – „Бяла тишина“. Специален гост бе Валди Тотев, който пя заедно с колегите си, но се представи и самостоятелно – с „Вдигни очи“ и „Моят свят“. В залата прозвуча и гласът на Кирил Маричков – със запис на песента „Тъмен вятър“, както и в дует с Дони – на „Уморени крила“.
Музикантите бяха на сцената, заедно с оркестъра на Пловдивската опера, с диригент Константин Добройков. Негови бяха аранжиментите на вечерта, както и на Владимир Джамбазов. Много е трудно да се направят такива оркестрации за група и оркестър, а те го могат, каза Венко Поромански.
„Взехме решение този ден да стане Денят на българската рок музика. И оттук нататък ще го празнуваме на всеки 30 октомври“, обяви Добрин Векилов-Дони. По думите му „Кирчо не би искал паметник, роднините му също“.
„Учредихме награда на името на Кирил Маричков. Нещо повече, от днес до другия 30 октомври ще издирваме талантливи хора, които свирят, пеят и композират, и на следващия 30 октомври ще връчим наградата. Тази награда ще я връчим и днес. Камен Станчев я направи много бързо. Това е китарата на Кирчо. Днес ще я получи един човек, който той много харесваше, екзалтираше се от него. Млад музикант, който наистина обичаше – Славин Славчев“, каза Дони.
„Безкрайно щастлив съм, че имам възможността да споделя тази сцена с тези хора тази вечер. Благодаря им за безкрайното доверие, което винаги са имали към мен. Безкрайно щастлив съм, че успях да се запозная с такъв огромен човек като Кирил Маричков“, каза Славин Славчев. „Нека да празнуваме този човек и музиката му, докато можем, докато сме живи – да разказваме на другите за нея, да им я пускаме, да ги заразяваме. Защото това трябва да живее – толкова красиви думи и толкова красиви звуци“, добави той..
„Благодаря на всеки един от вас, който е в тази зала. Това означава много за самите нас. Благодарим на всички наши приятели, на официалните лица. Господин кмете, много се радвам, че сте тук. Благодаря на нашите приятели президентите – Петър Стоянов и Росен Плевнелиев. С Кирчо ни свързва минало, настояще и бъдеще. С неговите песни направихме първата си целувка. После първата си любов. Правехме деца. И те растат“, каза Дони.